Когато Боби се върна, я остави да караули, а самият той реши да обиколи гаража и да провери за наличието на други следи. Но се оказа, че настилката на алеята не позволява да се открие нищо определено. Като се доближи до градината, погледна към сградата. Вляво от вратата видя обгорял варел и отиде да го огледа. Двадесет и пет галоновият варел беше нарешетен с бормашина за улесняване на горенето. Най-отгоре имаше овъглени остатъци от няколко чувалчета от дебела хартия. Болд не можа да намери наблизо никаква пръчка — мястото беше дяволски чисто. Отиде до градината и издърпа едно колче, което почисти от калта на връщане. С него започна да отгръща отделните пластове пепел. Под горния пласт от изгорели хартии се показа купчина от изгорен плат, старателно разбъркана.
Сърцето му биеше учестено, той изтегли кола внимателно и остави всичко за разследване от Следственото управление. Знаеше, че може да се окаже просто един куп парцали.
На другата страна на гаража имаше още два двайсет и пет галонови варела, в които бяха натъпкани високи оградни колове. Като ги разгледа по-отблизо, откри, че са накиснати в червеникава химическа течност, която миришеше ужасно. Няколко от стълбчетата, складирани покрай стената, бяха покрити с шума. Той се задържа тук още няколко минути, след което дойдоха от следственото.
Чък Ейбрамс, най-добрият техник на Следственото управление, когото Болд познаваше, беше нисък, оплешивял негър на възраст около средата на четиридесетте, с широко чело, големи уши и рядка посивяваща коса. Той срещна Болд пред гаража и остави на земята двете тежки чанти, които беше взел със себе си. Подаде на Болд сгънат лист хартия: „Надявам се, че не сте влизали вътре“ — прочете Болд. Ейбрамс беше педантичен човек на детайла. Това го правеше наистина добър като техник на следствието, но неговата безрезервна привързаност към инструкциите би била убийствена за един детектив. Бяха добри приятели с Болд, но не за сметка на работата.
— Чакахме ви — обясни Болд.
— Нямате право да влизате вътре. Разрешителното ми позволява — единствено на мен — да вляза в гаража, за да заснема отпечатъците на обувките. Но нищо повече. Вратата е отворена, както виждам?
Болд кимна.
— Лу? — Ейбрамс го погледна скептично.
— Повярвайте ми, Ейб! Така я намерихме.
— Добре.
— И още нещо — каза Болд. — Намерих нещо интересно в един обгорял варел. Можем ли да вземем проба?
— От всичко, което е извън сградите, можем. Само „пресичане на прага“ не ни се позволява — обясни Ейбрамс. — Ако установя сходство на тези следи с онези от случая Дехавелин, бихме имали съвсем различна история. Но това ще трябва да се направи в магазина. До тогава няма да пипаме нищо в гаража, нито ще форсираме къщата. В Сиатъл има не един чифт „Рокпорт“ обувки. В това е трудността, Лу. Не можем да форсираме едно жилище, защото някакво момче носи обувки „Рокпорт“.
Ейбрамс отвори торбичка, постави парче от бяла лента на дъното и попита за номера на следственото дело. Боби донесе своите документи по делото от колата и даде номера на Ейбрамс. Той го написа върху лентата.
— Ще ги заснема общо и поотделно, един след друг. После ще ги сравним с отливката, която направихме по делото Дехавелин.
Ейбрамс прави снимки в течение на петнайсет минути, след което Болд го заведе при варела. Ейбрамс бръкна под обгорените картони.
— Прав сте — каза той. — Може би това са дрехи. Но хората обикновено използват старите дрехи за парцали. Не забравяйте това.
— Но не и синтетичните, нали? Те не стават за бърсане на прах.
— Правилно! Щатската лаборатория ще ви отговори какъв тип тъкан е това. Вие смятате може би, че сте открили специфично парче от дрехи? Смятате, че тези отпечатъци ще съвпаднат с онези от случая Дехавелин? Че моето мнение не заслужава внимание? — Ейбрамс имаше навика да се самоподценява. Неговото мнение винаги беше много ценно. Не един път неговото свидетелстване беше единствено решаващо за съдебния състав. Той започна да пълни втора торбичка. — Тези следи от обувки са различна история. Не разполагаме с твърде много. Няма пълни отпечатъци, това е. Може би ще можем да ви дадем ръста, но поради липса на яснота в буквите, което показва износване, може би ще успеем да ги свържем с отливките на моите хора от мястото на Дехавелин. Това би било добре, нали?
Болд знаеше, че някои детективи в управлението съвсем непредпазливо изясняват на Ейбрамс какво им е нужно от Следствения отдел, с надеждата да ускорят следствието. За Ейбрамс такава практика беше досадна.