— Изчерпали ли сме всички възможности?
— Страхувам се, че да. Това, което имате в ръцете си, е много или малко, в зависимост от това какво могат да ни кажат съдържащите се данни.
Болд благодари на сътрудника и го помоли квитанциите и рапортите да бъдат изпратени в стаята за показания в центъра, както винаги. А той самият се отправи към „Спийди Бий Драй Клийнинг“.
Мъжът зад щанда се оказа виетнамец с добър английски. Не му потрябваха повече от десет минути, за да намери архивното копие на квитанцията. Името върху фактурата беше Джонсън. Без адрес. Наименованието на стоката — памучен пуловер.
— Какво означава това „две“? Два долара? — попита Болд.
Възниският мъж завъртя квитанцията, за да може да прочете, после погледна Болд.
— Две петна — каза.
— Какъв вид петна? Някакъв начин да узнаем?
Мъжът срещу него сви устни и поклати отрицателно глава.
Болд взе квитанцията като документ на следствието без никакви възражения отсреща на виетнамеца.
Преди да се върне в колата Болд се спря пред един публичен телефон и започна да прелиства указателя. Списъкът с името Джонсън беше дълъг почти цяла миля. Той затвори с удар голямата книга и я остави да виси под телефонния апарат.
23
Този „Боди шоп“ беше служил някога за производство на лед. Търговските рибарски кораби бяха снабдявани с блокове лед за изстудяване в морето. В началото на четиридесетте години сградата е била реконструирана, като едната половина била превърната в балетно студио, а другата — в изложбен салон за обзавеждане. Сега представляваше триетажна тухлена сграда, с прозорец тип Джеферсън, с поглед към пристанището. Стълбището, водещо към бюрото, беше от дъб с масивни месингови релси, с бостънска папрат, провиснала над главите като дълги зелени пипалца. Лионел Ричи изпълняваше „Ол Найт Лонг“ през малките стерео колонки. Жена с лисиче лице, в тюркоазен костюм, подмина Болд и му се усмихна. Костюмът прилепваше към тялото й толкова плътно, че можеше и без него. Болд се спря на стълбището изумен и я наблюдаваше как кърши задника си, слизайки надолу.
Жената зад бюрото имаше побеляваща руса коса, издължено лице и издадена напред брадичка. Носеше някаква гимнастическа сива Т-фланелка, скъсана над пъпа, „Боди шоп“ леко копринено прикритие върху малките гърди. Коремът й беше с кафяв махагонов цвят, плосък и корав. Виждаха се нейните розови, френска кройка шорти, вдигнати доста високо на хълбоците.
— Хм, красавец! — възкликна тя с леко писклив глас, като изпъна и без това твърдата си стойка, при което нейната сива Т-фланелка се вдигна още по-високо.
— Обмислям евентуално членство — обясни той, — и се питам дали бих могъл да поразгледам наоколо?
— Разбира се! — Тя се засмя. — Бих направила с вас една обиколка, но Джейн е болна с тази инфлуенца и аз съм като прикована тук в този момент. — Тя погледна към часовника на стената. — Часът е почти шест и половина. Мога да ви покажа всичко около седем, но сте добре дошъл, ако искате сам да побродите, или пък ако бихте желали да използвате по-добре времето си, срещу малка такса можете да ползвате някои от нашите съоръжения.
— Мисля само да поразгледам…
— Сигурна работа! — Тя посочи и обясни на Болд, че басейнът и залата за отслабване се намират на долния етаж, включително четири помещения: за уединение на мъже и жени поотделно и още две общи. На този етаж имаше три занимални, една от които с пълно видеооборудване — с всички последни парчета — и един здравен бар. Каза му още, че би могъл да намери две помещения за аеробика, лични офиси на треньорите, една масажистка и администрацията на третия етаж. Подаде му и една брошура. — Тук всеки един е приятелски настроен. Ако възникнат у вас някакви въпроси, попитайте когото и да е.
Той попита за разписания и ценоразписи, но тя се извини и му обясни, че като правило разписания се правят след първия тур.