Малко по-късно той разбра защо. Започна от третия етаж, където се занимаваше един клас по аеробика. Чуваше се удар на рокмузика през стъклата и нямаше високоговорители и колонки, слава богу. Нищо не го дразнеше толкова много, както звученето на две музикални пиеси, изпълнявани едновременно, освен при коктейлите, където е нещо обикновено десетина души да говорят едновременно. Мисълта за парти коктейлите му напомни за Елизабет, и как всичко това изглеждаше по-рано. С напредъка в кариерата, тя имаше нужда да присъства на парти коктейли. Болд избягваше такива събития по всякакъв начин, като най-вече се оправдаваше със службата си. Без съмнения тя мразеше неговата работа: неговото най-лесно извинение. С всеки изминат ден той се чувстваше все по-отговорен за разпадането на тяхната връзка. И двамата се объркваха. Допреди няколко дни изглеждаше много досадна нейната грешка: беше си завъртяла друг мъж. Но в последно време той беше започнал да гледа на нещата от гледна точка на тяхната мотивация — хората правят нещо по някаква причина — психологично надарените убиват, защото чуват гласове; психопатите убиват заради удоволствието от убийството; една жена си намира любовник, защото е загубила този вкъщи.
Гледката на класа по аеробика извика нейния образ в мислите на Болд. В ранните години на техния брак прекарваше всяка сутрин — седемте дни в седмицата — като работеше за телевизионни предавания. Оглеждайки се назад, той разбра колко груб е бил към нея, често пъти дори не й се е обаждал по телефона, оставяйки я да чака часове наред, без да й каже една дума. В неговата работа липсата на връзка често означаваше някаква трудност. Убит служител — думи от които и двамата се страхуваха. Тя трябваше да бди над него като грижовна майка, да се съобразява с изискванията на дневната му програма и по-рядко да се оплаква.
Тя беше интелигентна, привлекателна, умна и всеотдайна жена. Всичко, което изискваше от него, беше един нормален живот — дом, може би и деца. Но тя се беше омъжила за един ненормален живот, за живота на един полицай. Когато той й отказа тези елементарни желания, фактически живеейки в офиса си, тя си потърси нов живот като жена от кариерата. Всичко това изглеждаше съвсем ясно сега, когато бяха разделени. Той се съпротивляваше срещу всякаква промяна у нея, може би не съвсем открито, а подсъзнателно. Постепенно беше свикнал тя да го чака вкъщи, да фокусира цялото й внимание към себе си, а той да се съсредоточава единствено върху служебната работа. Той прие нейния нарастващ интерес към кариерата като намаляващ интерес към самия него. Какво държане! Клъцваше я и отрязваше по най-изтънчени и хитри начини, в стремежа си да поддържа контрол над нея. Започна да вижда в нея друга жена и се питаше дали тази жена съществува реално или е жена, каквато той иска да бъде. Нейната промяна не беше ли плод на неговото въображение?
Тези размисли го потискаха болезнено. Не можеше да се освободи от мисълта за зачервената й шия при излизането от „Четирите сезона“, нито от представата за това как тази възбуда се е получила там, в хотелската стая. Той знаеше твърде добре как беше тя в леглото — ентусиазирана, жадна, нетърпелива. Въздържаната, стеснителна домакиня ставаше друга, нещо съвсем различно, в стремежа си към собствено удоволствие. Тя се отдаваше на секса с чувство на безгранична, чудесна всеотдайност, която той съхраняваше дълбоко в себе си като нещо, което принадлежи само на него. Непреодолимо желание за удовлетворение, безразсъдно в изпълнението. А сега отдаваше всичко това на друг мъж, заради което той я мразеше. Абсолютна омраза.
Трийсетте мъже и жени в състава на класа по аеробика се навеждаха ритмично, кълчеха се напред-назад, пристъпваха и скачаха в унисон с чувствените ритми на музиката. Болд се отдалечи от прозореца.
Другата занималия беше празна. Стигна до канцеларията, но вратата беше затворена. Работните часове бяха от десет до седемнайсет, понеделник до събота.
Трите главни помещения на етажа бяха пълни с уреди за вдигане на тежести, с огледала от пода до тавана, килими, както и с една сладникаво-горчива миризма на физическа дейност. Грухтенето, пъшкането и сумтенето бяха тук нещо приемливо, ако не и желателно, както гримасниченето. Нямаше място за скромничене.
Той беше чувал много шеги по адрес на атлетическите клубове, но никога не си беше направил труда да посети поне един. И знаеше защо.
Тези движения на тялото той смяташе, че са неприлични, че са за изпълнение в дискретни домашни условия, или поне в еднородна компания от един пол. Това, което виждаше, беше твърде много за един бакалавър. Върху пейка, на не повече от десет фута разстояние от него, една опасно красива черна жена лежеше по гръб, стискаше страничните прътове над главата си и помпаше въздуха с жестоки тласъци на тазовата част нагоре, с крака, плътно стъпили на пода. Болд се хвана, че се е зазяпал — отмина към следващото помещение.