ГЛАВА V
Съдията Ди си мечтае за чаша чай; обстоятелствата го принуждават да разговаря за поезия със сухо гърло
Докато прекосяваше големия коридор на съдилището срещу резиденцията на Луо, съдията Ди машинално погледна към десетината писари, свели глава зад камарите документи и папки на високите бюра. Като административен център на целия окръг трибуналът бе не само седалище на съдебната власт, но и място за регистриране на ражданията, браковете, смъртните случаи, както и покупко-продажбите на големи имоти. Освен това тук се събираха данъците, включително и поземленият. Когато стигна края на коридора, съдията Ди зърна през решетката съветника Као, сведен над бюрото си. Той практически не го познаваше, но без да размишлява много, отвори вратата и влезе в педантично подредената канцелария. Као вдигна глава и побърза да скочи от стола си.
— Моля, заповядайте, ваше превъзходителство! Мога ли да ви предложа чаша чай?
— Не се притеснявайте, господин Као. Просто минавах оттук. Очакват ме в резиденцията. Магистратът Луо разказа ли ви за огледа на местопроизшествието?
— Господарят ми бързаше да се види с гостите си, ваше превъзходителство. Спря само за миг и ми нареди да съобщя в министерството на образованието за убийството на Сун, та да предупредят семейството. Тъкмо съставях молба до министерството да запитат какви изисквания има семейството относно погребението — добави той, подавайки на съдията черновата на писмото си.
— Чудесно, господин Као! Би трябвало да добавите и едно запитване за миналото на кандидата Сун, та да бъде досието съвсем пълно — и като върна черновата, продължи: — Господин Мън ми каза, че вие сте го представили на Сун. Добре ли познавате търговеца на чай?
— Много добре, ваше превъзходителство. Запознах се с него в един кръг любители на шахмата още с пристигането си преди пет години тук, в съдилището на Цинхуа. Виждаме се веднъж седмично, за да играем шах. Той е много изискан човек, малко консервативен, но в никакъв случай старомоден. Освен това е много добър шахматист.
— Тоест може да се предположи, че господин Мън управлява дома си отлично, нали така? Никакви мълви за тайни връзки или…
— Нищо подобно! Бих казал, че това е семейство за пример. По време на едно протоколно посещение имах честта да бъда представен на госпожа майка му, която тогава още беше сред живите. Тук тя е доста известна като много даровита поетеса, ваше превъзходителство. А и синът на господин Мън е умно момче: на петнайсет години вече е приключил с образованието, което може да получи тук, в града.
— Да, аз също останах с отлични впечатления от господин Мън. Благодаря ви за сведенията, господин Као.
Съветникът изпрати съдията Ди до внушителния вход към частта с жилището на магистрата Луо. Съдията бе почти на прага, когато отвътре излезе военен с внушителна фигура. Беше облечен в черна куртка, обточена с червен кант — униформата на войниците от префектурата. На гърба му висеше меч, дългото червено перо на шлема му говореше, че е сержант от гвардията. Съдията се готвеше да го попита дали не носи някакво послание от префекта, но бързо се отказа, щом видя верижката с бронзова плочка, окачена на врата му. Това беше знак, че воинът е включен в специален конвой, който съпровожда някакъв затворник до столицата. Високият гвардеец бързо прекоси двора и влезе в канцеларията на съветника Као. Съдията се запита кой ли е важният престъпник, минаващ през Цинхуа.
Той се насочи съм дясното крило в първия двор, отвори тясната, лакирана в червено вратичка и влезе в малкото дворче на крилото, в което го бе настанил магистратът Луо. Сгушената между високите стени каменна градинка бе подредена с изтънчена простота и създаваше усещане за уют и покой. Две стъпала водеха до тераса, опасваща просторната спалня салон. В центъра на застланото с цветни плочки дворче имаше езерце с червени рибки и причудлива скала в средата. Съдията се спря за миг на терасата пред лакираните в червено колони и застина в съзерцание на прелестния пейзаж. Нежни бамбукови филизи и малък храст със сочни червени плодове надничаха от пукнатините на скалата. Над стената се полюшваха върховете на огромните кленови дървета в парка, който обграждаше резиденцията. Слаб ветрец играеше между листата, преливащи в есенни нюанси: червено, кафяво и жълто.