Выбрать главу

— Казвам се Као. Као Фан, на вашите услуги.

Монахът се взираше в някаква точка зад съветника.

Гостът също се озърна натам, но не видя нищо.

— Чудесно, господин Као — изведнъж заяви монахът. — Промених решението си. Можете да съобщите на господаря си, че приемам поканата му — и като хвърли подозрителен поглед към невъзмутимия съветник, студено попита: — Всъщност как разбра господарят ви, че се намирам в този храм?

— Говореше се, че сте пристигнали в града преди два дни. Тази сутрин магистратът Луо ми нареди да се осведомя къде сте отседнали. Разпитвах из цялата Храмова улица и накрая ми посочиха…

— Ясно. Всъщност наистина имах намерение да пристигна преди два дни, но съм тук едва от днес сутринта. Забавих се по пътя… Но това не ви засяга. Ще бъда на обяда в резиденцията на магистрата Луо днес. Погрижете се да ми сервират безмесна храна и да ме настанят в някоя тиха стаичка. И преди всичко чиста! А сега бихте ли ме извинили, господин Као, имам да върша твърде много неща. Един брат гробар може и да се е оттеглил, но продължава да има неотложни задължения. Между другото и да погребва мъртъвци… Тези от миналото и тези от настоящето! — гръмкият смях, който разтърси едрото туловище, затихна така внезапно, както беше избухнал. — Приятен ден! — с прегракнал глас рече монахът.

Съветникът Као се поклони почтително, скрил ръце в дългите си ръкави, и се оттегли. Тлъстият брат гробар отвори книгата, положена в скута му. Беше древен гадателски текст. Като следеше с дебелия си показалец йероглифите, той прочете на глас заглавието на поредната глава:

— Черната лисица излиза от дупката си. Пазете се!

После затвори книгата и втренчи във вратата погледа си на безчувствена жаба.

ГЛАВА II

Двама магистрати предприемат разходка с носилка за храносмилане; едно убийство ги лишава от следобеден сън

— Задушената патица беше изключителна! — заяви магистратът Луо, като скръсти ръце на корема си. — Но пък свинските крачета накиселяваха, поне за моя вкус.

Съдията Ди се облегна на пухкавата възглавница в удобната носилка на своя колега, която ги връщаше от резиденцията на губернатора към сградата на съдилището.

— Да, за крачетата сте прав, Луо — отвърна той, като поглаждаше дългата си черна брада, — но всичко останало беше превъзходно. Наистина разкошно угощение. А и префектът ми се стори доста разсъдлив човек, готов да даде път на различни идеи. Много интересен беше заключителният доклад…

Магистратът дискретно потисна едно оригване, поднасяйки пухкавата си длан пред устата. После засука нагоре тъничките си мустаци, които красяха кръглото му лице.

— Много поучителен, наистина, но и много досаден. О, небеса, каква задуха!

Магистратът отмахна от запотеното си чело черната велурена шапка с колосани краища. Двамата мъже бяха облечени в церемониалните си роби от зелен брокат, както се полагаше за пред префекта, техния пряк началник. След свежата есенна сутрин сега слънцето прежуряше немилостиво.

— Така значи… — продължи Луо, прозявайки се широко. — След като привършихме с официалното обсъждане, вече можем да се отдадем на по-приятни занимания. Изработил съм богата програма за следващите два дни, през които ще имам радостта да бъдете мой гост, старши братко. Твърде приятна програма, смея да се похваля!

— За нищо на света не бих желал да злоупотребявам с вашето гостоприемство, Луо. Моля ви, не предприемайте нищо специално за мен. Ако имам възможност малко да почета в прекрасната ви библиотека…

— Обещавам ви, скъпи приятелю, че няма да ви остане никакво време за подобни занимания!

Луо дръпна завесата. Бяха стигнали до главната улица. Магистратът посочи с пръст витрините на магазините, весело украсени с цели гроздове разноцветни фенери.

— Утре е Есенният празник. Ще започнем честването му още днес с великолепна вечеря в тесен, но отбран кръг!

Съдията вежливо се усмихна, но когато колегата му спомена за Есенния празник, сърцето му се сви. От всички годишни празници това бе най-семейният. Организираше се от жените в къщата, а и децата с огромна радост вземаха участие в подготовката. Много му се искаше да си е сега в Пуян, сред семейството и близките си, но префектът му бе наредил да остане на разположение още два дни в Цинхуа, преди сам да се завърне в столицата следващата седмица. Съдията Ди въздъхна. Освен празника в Пуян го зовеше и един доста заплетен случай с контрабанда, който не му даваше мира и тук. Това бе и причината да пристигне сам в Цинхуа, оставяйки сержант Хун и тримата си верни помощници със задачата да съберат всички необходими доказателства за обвинителната реч.