Съдията Ди забеляза, че колегата му се колебае, и побърза да се намеси:
— Двата случая са тясно преплетени. По отношение на кандидата Сун и неговите проучвания тук съм напълно съгласен с вас, че баща му, генералът, е бил виновен. Младежът наистина се е лъгал. Но ние двамата с моя колега смятаме, че Сун е бил на път да изобличи издайника на баща му, защото онзи го е направил не от любов към родината, а поради напълно егоистичен, личен мотив. Става дума за…
Съдията млъкна, прекъснат от ужасения вик на Юлан.
— Ще свършите ли най-накрая това зловещо обсъждане? — с треперещ глас изрече тя. — Този ваш начин бавно и неотклонно да се приближавате към жертвата си… Нима забравяте, че аз също съм обвиняема и смъртното наказание виси над главата ми? Как можете…
— Спокойно, Юлан! — намеси се академикът. — Безполезно е да се вълнувате. Вашето оправдание не подлежи на съмнение. Съдиите от Столичния съд са прекрасни хора, познавам ги до един. Мога да ви уверя, че вашият процес ще бъде чиста формалност и че ще приключи много бързо.
— Това не подлежи на съмнение — добави дворцовият поет.
— Имам много добри новини за вас, госпожо — съобщи Ди. — Преди малко казах, че анонимното писмо, разобличаващо генерал Мо, и другото, което обвинява вас, са писани от голям литератор. Установихме също, че са дело на един и същ човек. Това дава възможност вашият случай да се представи в съвсем нова светлина.
Академикът и дворцовият поет смаяно се втренчиха в съдията.
— По-напред кажете за убийството на танцьорката лисица! — намеси се гробарят. — Все пак беше в съседната стая.
— Така е, наистина. Вие, естествено, знаете историята за Стълбището на съпругата и освен това ви е известно, че жената на Деветия принц се е вмъквала през една врата зад паното в дъното на залата, за да…
Нещо изтрополя и съдията се обърна към поетесата. Тя беше скочила на крака, прекатурвайки тежкия стол.
— Вие сте глупак! — изкрещя тя и прониза с изпепеляващ поглед съдията Ди. — Стига с тези изсмукани от пръстите истории! Как не можете да видите истината, та тя ще ви избоде очите. Не мога повече да слушам тези глупости — запъхтя се тя и се хвана с две ръце за гърдите, сякаш не й достигаше въздух. — Това са два месеца, не издържам повече, нямам сили. Аз убих момичето! — изкрещя тя и удари с юмрук по масата. — Тя ме шантажираше, глупаци такива! Аз забих ножицата в мършавия й врат и после ви изиграх комедия.
Настъпи дълбока тишина. Юлан местеше пламналите си очи от човек на човек. Съдията Ди я гледаше изумен.
— Свършено е с мен… — промълви Луо. Най-сетне поетесата сведе очи и продължи с малко по-спокоен глас:
— Кандидатът Сун ми беше любовник. Знаех за неговото убеждение, че баща му е бил осъден несправедливо. Танцьорката ми каза, че Сун ходел при Шафран, една луда нещастница, която имала еротични халюцинации. Облякла един скелет в саван и го наричала свой любовник. Много страдала, че е сираче, и за утеха си въобразявала, че баща й идва от време на време да я посещава. Каза ми го Малък Феникс. Тя не я разубедила, дори напротив — за да й угоди и онази да продължава да я учи на странните си песни. Малък Феникс си беше една долна мръсница и си заслужаваше смъртта. Научи за моята любов със Сун и реши да ме изнудва, за което разбрах вчера привечер. Трябваше да танцува „Пурпурните облаци“, но после реши да избере „Напев на Черната лисица“, за да ми подскаже, че е виждала Сун в изоставения храм.
Поетесата отново се задъха. Съдията се опита да сложи някакъв ред в объркания й разказ. Ето че внимателно изградените му хипотези рухваха, преди дори да ги бе изказал. Издрънча оръжие. Тримата войници, обезпокоени от падането на стола и крясъците на поетесата, бяха пристъпили до павилиона. Облегнат на една колона, сержантът наблюдаваше със смутен вид сцената, но гостите не гледаха към него. Всички бяха вперили поглед в поетесата. Тя стоеше изправена, с длани на масата.
— Каква тайна е научила от Сун танцьорката? — попита най-сетне съдията Ди и сам не позна гласа си.
Поетесата се обърна и махна на войника.
— Ела насам, сержанте! Ти се отнасяше добре с мен и имаш право да чуеш всичко.
Войникът притеснено погледна Луо и неуверено се приближи до масата. Юлан заговори:
— Сун ми беше любовник, но бързо ми омръзна и го изоставих. Това беше миналата есен. Преди шест седмици прекара няколко дни с мен в езерната област. Дойде да ме моли отново да заживея с него. Отказах му. Бях отвратена от любовниците си, дори започнах да ненавиждам мъжете. Останаха ми само няколко приятелки, макар че и те не бяха стока. Открих, че прислужничката ми ме мами с някакъв хамалин, и я изгоних. Върна се по някое време, защото мислела, че съм излязла на вечерна разходка, и я сварих, докато изпразваше кутията ми с бижута.