— Нощем разни пройдохи и скитници се навъртат тук, за да ровят из тая смет, ваше превъзходителство. Колко пъти му казвах на господин Сун да внимава и да залоства градинската портичка. Вероятно снощи е излязъл да се поразходи и на връщане е забравил предупрежденията ми. Не беше заключил и задната врата на стаята си, защото, когато открих трупа му, тя зееше открехната. А градинската портичка беше затворена, но не и залостена. Ще ви покажа как точно я намерих.
Господин Мън поведе посетителите си обратно в градината. До малката портичка на стената беше опряна тежка греда.
— Не е трудно да си представим какво е станало, ваше превъзходителство — продължи господин Мън. — Някакъв негодник е забелязал, че портичката на градината не е залостена. Вмъкнал се е вътре, а после и в къщата, решавайки, че обитателят й спи. И е налетял на Сун, който се е готвел да си ляга. Разбойникът е видял, че човекът е сам, и го е убил на място, без да се колебае. После е претърсил цялата стая и библиотеката, намерил е кутията, взел е парите и си е заминал по същия начин, както е влязъл.
Магистратът Луо поклати бавно глава.
— Господин Сун държеше ли много пари в себе си?
— Не съм в състояние да отговоря на този въпрос, ваше превъзходителство. Предплати ми за един месец, но сигурно е задържал някакви пари за обратния път до столицата. Нищо чудно и да е имал някоя интересна вещ в сандъка за дрехи.
— Бързо ще пипнем негодника, ваше превъзходителство — обади се началникът на стражата. — Направят ли някакъв удар, тези престъпници веднага започват да харчат наляво и надясно. Да наредя ли на моите хора да се ослушат по сергиите и питиепродавниците, ваше превъзходителство?
— Незабавно. Да разпитат дискретно, разбира се, и по заложните къщи. Сложете тялото във временен ковчег и го отнесете в моргата. Трябва да предупредим близките му — и магистратът Луо се обърна към търговеца на чай: — Сун имаше ли някакви приятели или близки в града?
— Изглежда, нямаше, ваше превъзходителство. Никой не е питал за него и доколкото си спомням, никого не е приемал. Господин Сун беше много сериозен и начетен младеж, но и много самотен. Още в началото му казах, че винаги е добре дошъл на чаша чай или за кратка приказка след вечеря, но през тези две седмици нито веднъж не се отзова на поканата ми. Това малко ме озадачи, ваше превъзходителство, защото иначе беше много възпитан и изискан. А според добрия тон…
— Благодаря ви, господин Мън, ще наредя на съветника си да пише до министерството на образованието в столицата, за да ги помоли да уведомят семейството на Сун. Да се върнем в библиотеката.
Луо предложи на Ди креслото зад бюрото, а той се настани на един висок, инкрустиран със слонова кост стол до библиотеката и запрелиства някакви книги.
— Виж ти! — удиви се той. — Вашата майка е била жена с вкус, господин Мън! Както виждам, четяла е произведения на не особено известни поети. Поне според официалните канони… — и като хвърли бърз поглед към съдията, добави усмихнат: — Моят приятел Ди, който е с малко по-традиционни разбирания, вероятно няма да сподели мнението ми. Но лично аз намирам тези поети, малки, както ги наричат, за далеч по-оригинални от включените в официалния императорски каталог — Луо остави книгата, взе друга, прелисти я и без да вдига поглед от страниците, попита: — Господин Сун не е имал нито приятели, нито роднини в града. Откъде тогава е научил, че вие давате жилище под наем, господин Мън?
— Случи се така, ваше превъзходителство, че в деня, когато господин Сун се представи преди две седмици при вашия съветник господин Као, за да се регистрира, и аз бях там. Господин Као, който знаеше за намерението ми да дам под наем тази част от дома след смъртта на майка ми, бе любезен да ме представи на господин Сун. Така че аз го доведох тук и му показах жилището. Той беше изключително доволен и каза, че именно такова място е търсил. Добави, че ако проучванията в архивите го задържат за по-дълго в града, ще бъде много доволен да остане още малко, стига да е възможно. И аз бях много доволен, защото не е лесно…
Търговецът на чай млъкна, тъй като беше очевидно, че Луо не го слуша. Магистратът четеше с голям интерес нещо на едно листче, пъхнато в книгата, която държеше. Дребничкият Луо вдигна очи.
— Коментарите на майка ви са доста проницателни, господин Мън. Освен това е имала забележителен почерк!