— Упражняваше калиграфията си всяка сутрин, ваше превъзходителство, и продължи дори когато зрението й съвсем отслабна. Баща ми също беше навлязъл твърде надълбоко в поетичното изкуство и двамата често обсъждаха…
— Превъзходно! — възкликна Луо. — Можете да се гордеете, че притежавате такова прекрасно литературно наследство, господин Мън. Предполагам, че вие също продължавате благородната традиция?
Търговецът се усмихна притеснено:
— За съжаление небесата са се оказали щедри само към едно поколение, ваше превъзходителство. Нямам никакви литературни дарби, за сметка на това, изглежда, синът и дъщеря ми…
— Прекрасно! И така, господин Мън, няма да ви задържаме повече. Вие вероятно нямате търпение да се завърнете към задълженията си. Магазинът ви се намира на ъгъла на главната и Храмовата улица, нали така? Имате ли още от онзи, горчивия южен чай? Великолепно! Ще наредя на домоуправителя ми да мине и да направи поръчка. Няма по-добър чай за след обилен обяд. Ще направя всичко възможно, за да хванем колкото се може по-бързо престъпника, извършил това ужасно убийство. Ще ви държа в течение. Довиждане, господин Мън.
Търговецът на чай се поклони дълбоко пред двамата магистрати, след което бе изведен навън от началника на стражата. Щом останаха сами, Луо внимателно подреди взетите книги върху етажерката и сплете пръсти на корема си.
— Велики небеса! — възкликна той, въртейки очи. — Какъв лош късмет, скъпи мой старши братко! На главата ми се стоварва оплетен случай с предумишлено убийство точно когато трябва да забавлявам именити гости. И то какви! Доколкото разбирам, ще трябват доста време и усилия: убийството е дяволски умно замислено. Вероятно сте съгласен с мен Ди, че нощната шапка е единствената сериозна грешка, която убиецът е допуснал?
ГЛАВА IV
Дребничък магистрат свири на флейта и отива да избере танцьорки
Съдията Ди изгледа изпитателно своя колега, разположи се удобно в креслото и бавно поглади бакенбардите си.
— Да, Луо — каза той след известна пауза, — напълно споделям вашето мнение. Това убийство не е дело на скитник, случайно проникнал в жилището. Дори да допуснем, че Сун е бил толкова разсеян, че е забравил да залости градинската портичка и да заключи стаята си, един крадец, който се натъква на отворена врата през нощта, първо ще огледа обстановката и чак тогава ще действа. Могъл е например да пробие малка дупчица в хартията на прозореца на Сун и като види, че младият мъж се готви да си ляга, да изчака час-два, за да се увери, че човекът е заспал, и чак тогава да се вмъкне — Луо енергично изрази с кимане съгласието си и съдията продължи: — Склонен съм да мисля, че в момента, когато Сун си е свалял шапката и дрехите, за да си ляга, някой е почукал на портичката отвън. Сун отново си е сложил шапката и е излязъл да види кой е.
— Точно така! — възкликна Луо. — Вие също забелязахте засъхналата кал по подметките на пантофите му.
— Изглежда, Сун е познавал своя посетител. Свалил е гредата и го е пуснал да влезе, като вероятно го е накарал да изчака в библиотеката, докато отново се преоблече. Както е бил с гръб, посетителят му го е ударил отзад. Именно отзад, тъй като раната е зад дясното ухо на жертвата. Но пък е сериозен пропуск от негова страна да остави нощната шапка там, където я намерихме. Защото никой мъж не се съблича с шапка на главата. Убиецът е можел да я изчисти от кръвта и да я сложи на обичайното й място, до свещта на нощната масичка.
— Съвършено вярно! — съгласи се Луо. — Но засега официално ще продължаваме да твърдим, че това е убийство с цел грабеж, за да не тревожим извършителя. А що се отнася до мотива, Ди, нещо ме кара да мисля, че става въпрос за изнудване.
— Изнудване? — учуди се съдията Ди и се надигна в креслото си. — Защо решихте така?
Дребничкият магистрат взе една книга от етажерката и я отвори на страница, отбелязана с изписано листче хартия.
— Погледнете, старши братко. Майката на Мън е била много спретната възрастна дама и книгите й са в изряден ред. И все пак на няколко места томовете са нахвърляни безразборно по рафтовете. Освен това всеки път, когато е откривала някое стихотворение, което особено й е допадало, тя си е водила записки на листче като това тук и после го е поставяла на съответното място в книгата. Докато разлиствах книгите, разговаряйки с Мън, забелязах, че доста от листчетата са разместени и сложени, където падне, а някои дори са подгънати. Разбира се, не е изключено Сун да ги е разбъркал, но освен това забелязах, че има пресни следи от пръсти върху прахта на етажерката зад книгите. Според мен убиецът е обърнал наопаки стаята само за да ни накара да повярваме, че някакъв скитник е търсил пари, докато всъщност е търсил документ. А какво по-добро скривалище за важни книжа от страниците на една книга в претъпкана библиотека? И когато някой толкова държи на даден документ, че е способен да убие, за да се добере до него, това навежда на мисълта за компрометиращи сведения и следователно за изнудване.