Царският племенник княз Иван-Владислав се задържа повече на лявото крило на българската войска,. Той схвана по-добре мисълта и повелята на царя и чакаше да излязат от обсадения град още ромеи, за да обградят българските войници повече от тях и повече да унищожат, та и да влязат в разтворената градска порта, когато не ще има кой да я пази. Владислав забеляза как се придвижи напред знамето на братовчеда му и погледна към царското знаме, доста надалеко, вдясно от него, да види някакъв знак, но оттам не даваха никакъв знак, нито се чуваше тръбен звук. А знамето на царския син се полюшваше вече доста на-дълбоко сред ромейските войници. Срита коня си и Владислав — нямаше какво да чака повече, беше и безполезно да чака. Той размаха меча си над главите на войниците, които се бяха струпали около него: