— Какво каза? — сепна се царят.
— И той, казвам, с две лица. Светец, ама и виното обича. Всички сме такива ние… гъгъгрешните дяволи…
— Върви си — полюшна царят нетърпеливо натежалата си, побеляла глава.
Радой като че ли не го и чу; приближи се с нощната му дреха в ръце:
— Нннощната риза да ти облека…
Самуил го погледна и току се остави в ръцете му.
През следващите дни всички забелязаха, че царят беше премного потиснат от някаква мъка. Никой не се решаваше да го попита, щом той самият не искаше да сподели с никого грижите си. И дори се поотдръпнаха всички от него — бояха се от мълчанието му, от скръбното му лице. Само Ирина Радомирова се приближи още повече към него, с още по-голямо внимание и почтителност. Но той все я спираше, все се отказваше от нейните грижи и услуги, предпазлив, мълчалив, затворен в себе си. Тя не се решаваше да му заговори сега за последната си среща с Владислава, а и тя самата като че искаше да я забрави. Попита го тъкмо на Бъдни вечер:
— Добре ли си, татко, със здравето?
— Да. Добре съм.
Тя сама му поднесе първата чаша на тая празнична вечер. Царят й кимна мълчаливо, отпи една глътка от виното и остави чашата пред себе си.
Празниците минаха без голяма радост. Царят ставаше бързо от трапезата и прекарваше повече в стаите си. Нека те се веселят по-свободно без него, нека им попее князът Иван-Владимир.
Веднага след Ивановден, тъкмо на обед след тоя празник, Ашот Таронит се поприведе почтително към царя през трапезата и каза изтихо:
— С твое позволение, царю и татко… Ние с Мирослава те молим да ни пуснеш в Драч.
Ашот се помъчи да се изкаже на най-хубав български език, но направи повече грешки. Самуил присви вежди, но побърза да каже:
— Но, да! Идете, идете в Драч. Там е ваше място.
Двамата съпрузи определиха твърде скоро деня на своето тръгване за Драч. Царят забеляза това с огорчение и досада, но се разпореди да се приготви всичко за пътуването им — коли, повече люде, които да ги придружат, също и едно отделение конни войници. Отнякъде довтаса Рун и тъкмо той се зае с това пътуване.
Когато двамата съпрузи преминаха на отвъдния бряг и кочията им потегли, почувствуваха се сами и свободни. Денят беше слънчев и тойъл за това време на годината. Снегът се бе отдръпнал по околните стръмнини, чиито върхове и хребети се издигаха ослепително бели в слънчевата синева. Бледосини блестяха и водите на Голямото езеро, което се простираше надалеко вляво от пътя. Начело на малкото шествие подтичваха шестима конници, а след тях се носеше доста бързо първата кола, в която бяха седнали двамата протокелиоти на княза. На десетина сажена след нея тропотеше с четирите си обковани с железни шини колела кочията на княза, а по-далеко след нея вървяха колите със слугите му, с плячката му и на края други двайсетина конни войници с един стотник. Тоя стотник на име Йов Кондо и още двама от слугите на княза бяха люде на Рун.
Слънцето се бе издигнало доста високо и припичаше припряно в широката и удобна кочия. Четирите колелета ту тропотеха по промит от зимните води камънак, ту шумяха и поскърцваха меко по мокрия пясък, който беше нанесен на много места край брега иа езерото, където кривуличеше пътят. Князът се озърна без нужда — наблизу пред тях и след тях нямаше други люде, приведе се към жена си и рече на ромейски като на шега:
— Е, понагостувахме се… Но дома си е по-добре, нели?
Мирослава бе притворила блажено очи срещу слънцето, сега изеднаж ги отвори широко, кимна с глава към коларя уплашена. Ашот също й отвърна с мълчаливо кимване: не бой се, знам какво правя. Коларят се поклащаше на високото седалище отпред на кочи-ята и изглеждаше цял вдаден в работата си, дигнал в двете си ръце юздите на четирите коня. Князът се усмихна близу до лицето на жена си и гласът му сякаш се загуби в тропота на кочията:
— Право да си кажа, дотегна ми това гостуване. — Мирослава пак погледна тревожно към коларя, но мъжът й продължи с недомлъвки и все тъй със затихнал глас: — Той не разбира ромейски… Чуден човек е баща ти… Затворен, мрачен.
— Ние всички сме си малко диви — усмихна му се угоднически и Мирослава лице срещу лице. — Иначе той е много добър.