Ирина знаеше, чувала бе много пъти за случаи, когато бременни жени сами се освобождават от плода на сърцето си; знаеше такива случаи и между жените от царската прислуга, знаеше и как са го правили. Знаеше тя и това, че много често жените плащаха с главите си, когато посягаха насила и предивременно да откъснат живия плод от утробата си. А тя и нямаше кому да повери своята греховна тайна, от кого да се поучи, от кого да поиска помощ. Беше сама в своето опасно решение, със страха си, със скръбта си за едва що заченатата рожба, която трябваше да убие.
Една сутрин Ирина излезе от стаята си рано, при изгрев слънце, излезе и от царския палат — стражите току що бяха отворили тежките порти на царския дом. Запъти се вън от града — учудени я изгледаха стражите на южната градска врата. Младата жена мина през гората и се спря на най-отдалечения край на острова. Брегът тук беше висок и се спущаше отвесно във водата; по брега наоколо стърчаха скали, разхвърляни в безредие, между тях и по тях растяха диви смокви и всякакви храсталаци, пълзяха къпини и див хмел. Ирина избра един скрит ъгъл и бързо се съблече съвсем гола. Бялата й плът настръхна от утринния хлад — косите лъчи на ранното слънце не можаха да я стойлят. Започваше ли вече болката и всички мъки, които тряваше да претърпи? Тя поглади с две ръце гладкия си корем, нежно, състрадателно към себе си, към своето собствено тяло, към живия плод в утробата си. Над главата й се стрелна птица с тих шум, младата жена цяла потрепери от уплаха и бързо се огледа — наоколо беше тихо и пусто, ниско долу край брега водата прошумоля едвам чуто, като сподавена въздишка. Ирина пристъпи живо, решително и се спря за миг на самия ръб на брега. Тялото й блестеше озарено от младото лятно слънце, а по меките очертания на раменете й, по кръглите твърди гърди, по дългите стройни бедра като да бе полепнал златен прах. Ниско долу, току пред самите й нозе, в сянката на високия, стръмен бряг едвам се полюляваше пробудилата се вода, прозрачна надълбоко, студена и сякаш враждебна. Ирина примижа с очи и се хвърли с корема си напред; разперените й ръце се мярнаха като бели крила, развя се след нея, блеснала на слънцето, дългата й черна коса.
Тя падна с корема си върху водата и сякаш върху твърда скала; едвам приплиснаха от двете й страни сребристи бризги. Непоносима прорязваща болка мина през цялото й тяло, което се отпусна за миг и потъна в студената дълбина на езерото. Сподавеният вик на младата жена заглъхна в шума на водата. Струваше й се, че загива, че никога вече няма да излезе от тая ледена вода, но едновременно с това друга една непреодолима сила напъваше в гърдите й, тя се остави тъкмо на нея и раздвижи ръце, нозе, понесе се по водната повърхност, пое въздух издълбоко. Тя бе израснала край Бялото езеро и плуваше като риба. Гмурна се пак в бистрата вода, бялото й тяло сякаш се разтапяше в зеленикавите дълбини, после се понесе пак нагоре, като че ли родено от самата вода, главата й проби гладката повърхност, по лъсналата й полепнала коса, по пребледнялото й лице се стичаха водни струи. Размахала отново ръце, нозе, тя се понесе на една страна, после на друга в шумно кипналата вода, върна се назад и пак напред, после пак се гмурна в дълбините на езерото и отново разби повърхността с главата си. Това продължи доста време, езерото наоколо цяло засия от утринното слънце, дигнало се вече на един разтег над хоризонта. Ирина намери някаква пукнатина в скалите и се покатери горе, просна се върху дрехите си съвсем без сили. Слънцето бързо затойляше голото й тяло, по което блестяха едри водни капки. Като се посъвзе малко, опипа корема си и прехапа устни от болка, но натисна с ръка, негли да вкара силната болка в самата си утроба.
Ирина се прибра в двореца премаляла от умора след продължителното плуване, но тая сутрин не се спря нито за миг на едно място — все намираше къде да отиде, за каква работа да се залови, влезе и при царицата, която и сега, в настъпилите първи летни дни не излизаше от покоите си, не даваше да отворят дори прозорците й. Скоро след големите зимни празници Агата Самуилова се разболя тежко и вече не се оправи, макар да ставаше за малко от леглото си. Оплакваше се от немощ и от непрестанни болки в костите. Тя се оплакваше така от дълги години, но сега някак по-други бяха думите й, по-други бяха охканията й. С ларисчанката те приказваха на ромейски и царицата и се радваше, както на дъщерите си. Ирина сега влезе не случайно в покоите й; искаше да се движи, но искате и да поразпита царицата. Слугините още не бяха влизали тук — Агата спеше до късно и не даваше да я безпокоят, та Ирина се залови да поразтреби спалнята й. Тъкмо намери Агата кому да се пооплаче от сърце: