— Излез по-напред ти, Лазар Къп, да те видя и да поговоря първо е тебе. Ти беше кмет на тоя град.
Излезе на няколко стъпки пред задържаните Лазар Къп, мъж на около петдесет години, мършав с черни вежди, гъсти и прави, като подпори на ниското му набрано чело, а под тях бяха скрити мрачни, дръзки очи. Прошарената му брада и косите му бяха сплъстени и нечисти, по пребледнялото му сухо лице се виждаха модри и кървавочервени петна — следи от груби милувки на Рун. Той се поклони до пояс пред царя и пак се изправи с лице на обидена невинност. Царят продължи:
— Ти беше доверен човек на своя български цар в тоя град, а защо се подчини на чуждия цар, та и сега си с него?
Лазар Къп не отговори веднага; лицето му стана някак синкавобяло, модрите петна по него потъмняха още повече — виждаше се как се бори той с душата си.
И току подръпна главата си назад, сякаш да я изправи по-високо:
— Ти, царю — потрепера гласът му, но бързо закрепна, — ти загуби половината и повече от половината наше царство… и Мизия горе с Преслав и Видни, и долу Воден с Верея, Сервия и Лариса, твоят зет и щерка ти също предадоха Драч. Прогониха те от Солун, от Одрин и тук, в Скопйе, влязоха ромеите. Аз и всички тия люде с мене — се поизвърна той към другите задържани и ги посочи с ръка — потърсихме друг цар, по-добър от тебе.
Бледност се разля и по лицето на царя, но той изслуша докрай предишния кмет на Скопйе и след това рече:
— Може да не съм добър цар и другият да е по-добър от мене, но аз съм твой български цар, а другият е чужд и на друг народ. Всеки трябва да бъде и да върви със своя цар, с царя, който е от неговия език, от неговия народ.
Царят млъкна, да чуе отговора на Лазар Къп и той не закъсня да отговори:
— Василевсът на ромеите е по-могъщ от тебе и по-мъдър цар. Неговото царство е по-голямо, по-богато, с него ще ни бъде по-добре, когато влезе и нашето царство в неговото. Ако идем при него и не му се противим, косъм няма да падне от главата на никого от нас. Така решихме ние за себе си и за целия наш народ. Ще вървим ние с чуждия цар, ще влезем в неговото царство и с него ще живеем по-добре, отколкото с тебе. Него ще наречем ние свой цар, ще вземем и неговото име, а от тебе ще се откажем. По-добре е да имаш богат и могъщ баща, отколкото слаб и несретен, за да бъдеш и ти несретен с него.
Сега по лицето на Самуил се дигна гъста руменина, очите му се напълниха с влага, гласът му прозвуча по-плътен, по-твърд:
— Ти имаш един баща и една майка, както всеки друг човек. Баща си и майка си не можеш да избираш и променяш според угодата си и според каквото и да е. Те са едни, които са те родили, и от тях е кръвта в жилите ти, от тях иде името и езикът ти. Ако наречеш другиго свой родител и вземеш неговото име за свое и неговия език за свой, това ще рече, че ти се отричаш от своя истински родител, от своето име и език. Такъв човек е изменник и отстъпник. Родителят, името и езикът не се разменят и продават за никакво земно благо. От тях и с тях си се родил и с тях ще вървиш и ще се бориш за свое добро, няма да просиш чужда милост и покровителство. Чуждата ръка никога не ще бъде по-добра за тебе от твоята.
Смути се в своята дързост Лазар Къп, но щом царят позамлъкна, той веднага се опита да му възрази:
— Каза ни се от името на василевса: вървете с него влезте в неговото царство, а живейте, както ви е по-сгодно и ще живеете по-добре с неговата милост. Той пое дъх, за да продължи, по Самуил не го дочака:
— Това стига, Лазар Къп: да тръгнеш еднаж с чуждия цар и да влезеш в царството му. Като влезеш в ръката му и под царската му сила, всичко друго после ще дойде по реда си, искаш ли го ти, или не го искаш. В царството му той ще бъде цар и господар, а ти ще бъдеш покорен и послушен, за да получиш милостите му. В неговото царство ще бъде неговото име и неговият език, а ти ще се отречеш от своето име и от своя език, за да бъдеш по-близу до него и до благоволението му. Щом си се примирил с него, ти ще се примириш и с всичко друго.
Излезе сега напред един от писците, изпулил очи към царя, като да виждаше самата смърт, и цял изкривен, като да се готвеше да скочи в огън. Той заекна свадливо и упорито:
— За-записано е по книгите, че ние тук сме от старото племе берзити и не сме ни българи, ни ромеи. С това наше прастаро име ще ни приеме василевсът в царството си, а ти, царю на българите, не ще можеш да ни обвиниш, че сме изменили на твоето име.
Самуил махна към него с ръка презрително:
— Мълчи ти, лъжекнижовнико! Ти искаш с лъжливо знание и наука да прикриеш предателството си. Аз също съм от някогашните берзити. Но не са ли долу, по на юг от нас ваюнитите, драговичите, сагудатите, велегизите, там на изток ринхините, струмците и смоляните, още по на изток северите и много още наши племена, всяко със свое име някога? Но защо да се връщам назад? И каква е разликата между тия някогашни племена, които говорят един и същ език, приеха едно и също име, за да бъдат един велик и мощен народ? О, ти, слепецо, който издигаш лъжливата си наука като щит на измяната и се пениш срещу мене и се хвалиш, че ще те приеме василевсът в царството си, не виждаш ли, че той иска да те отдели от стадото ти и да те обърне срещу него? А ти за измяната си наука измисляш. — Царят махна отново с ръка, не искаше да говори повече с него и се обърна пак към Лазара Къп: — Ако ти, Къп, намираш, че аз съм лош цар и приближените ми люде са недостойни, тогава ти бори се срещу мене и срещу людете ми, съди ни за нашите прегрешения и дори излез от моето царства, но не предателствувай и не хули името си. Ето за това, за твоята измяна, аз ще предам тебе и всички, които са били с тебе, на справедлив съд, а не защото намираш, че съм недостоен цар. Ще те предам на съд, за да не кажеш, че искам да ти отмъстя за себе си. За моите дела ще ме съди бог и моята съвест, божият глас в душата ми.