В очакване на скорошно сблъскване с ромеите Самуил не направи нещо много повече от това, което бе направил. Голямата преграда пред войската му беше Вардар, който бе станал още по-пълноводен от потеклите пролетни води. Ако ромеите решат да преминат реката, българите биха ги посрещнали на отвъдния бряг с много предимства за себе си — освен дълбоките води на реката, укрепен беше и брегът с изкопи, насипи и засеки, с преградни стени, дето беше нужно, на един или два хвърлея от водата. Самият град Скопйе оставаше на другия, на левия бряг на реката, но българите се надяваха на яките му стени и само една битка между двете войски можеше да реши съдбата му. Самуил не беше забравил поражението при Сперхей и щом узна за падането на Ниш, строго повели да се пази станът на войската му денонощно със силна стража и от всички страни, особено откъм горния и долния му край до речния бряг, дето пазеха дружинки от по пет човека. Други дружинки от по двама или трима войници непрекъснато сновяха и по-далеко от войнишкия стан, най-вече по течението и срещу течението на реката. В града бяха оставени две хиляди войници да пазят градската крепост, но и да застрашават Василия и от тая страна…
Предните ромейски дружини се появиха на левия бряг на Вардара към края на третата седмица след Великдена тая година. То се знае, Василий не бе чакал толкова да премине големият християнски празник, колкото да позасъхнат пътищата от тойещите се снегове и проливните пролетни дъждове. За два-три дни се събра цялата ромейска войска на левия бряг на реката и се разположи право срещу българския стан. Освен българските стражи, които бяха поставени на разни места, на десния бряг се струпаха много българи, които наблюдаваха с голямо любопитство довтасалия враг и дори се опитаха да го дразнят и предизвикват през широката река с движения отдалеко и с викове, които поглъщаше шумът на дълбоките води. Самуил забрани тия ненужни предизвикателства, които през такава преграда като Вардара можеха да показват повече страх от врага и слабост, отколкото храброст и сила. Но те скоро престанаха и сами.
Сред българската войска тръгнаха зли приказки и не се знаеше кой пръв отваряше уста, но те стигаха и до последния войник:
— Те са два и три пъти повече от нас.
— И още идват, още много ще надойдат.
— С чунове и салове ще преминат реката и всички наеднаж. Иди да ги спреш!
Тревожно беше това, което се виждаше насреща, по левия бряг. Василий изпрати един полк от две-три хиляди войници най-напред срещу големия български град на левия бряг на реката. Тоя полк се укрепи недалеко от Скопйе, малко по на северозапад от мястото по двата бряга, дето бяха разположени двете неприятелски войски. Василевсът, види се, знаеше колко български войници имаше в града и сега цялата останала ромейска войска се обърна към насрещния бряг на Вардара. Ромейските дружини се подреждаха в продължение на цяла една неделя, готвеха се да преминат реката. Довлечени бяха край левия бряг чунове и салове, а на някои по-сгодни места по самия бряг бяха наредени метателни уреди за стрели, за къси копия и камъни. Бяха ясни, слънчеви тия пролетни дни и се виждаше всяко нещо по ромейския стан, дори и движенията на всеки войник. На една височинка отвъд ромейския стан стърчеше голям шатър със знаме, издигнати бяха около него и други няколко шатри, та не беше трудно да се познае — не по великолепието му, а по големината му, че това беше шатърът на василевса. Можеше да се познае и сам василевсът, който сновеше, на кон из целия стан, следван от знаменосеца си и цяла дружина велможи в позлатени доспехи, всички на коне след него. Той се спира няколко пъти и на самия бряг на реката, сочи и замахва с ръка, гледа към отсрещния бряг, дето бяха българите. Белееха се на пролетното слънце дълги редици островърхи войнишки шатри по левия бряг, ходеха нагоре и надолу хиляди ромейски войници, в редици или пък на малки, разпилени дружинки, сякаш на приятна разходка край реката. Виждаше се и как се събираха да се хранят, по три пъти на ден, и се хранеха някак много бавно, спокойно за войници, и то пред лицето на врага. Нощно време по целия ромейски стан пламтяха безброй огньове, които загасваха едва в зори. Чуваха се оттам и песни, особено нощем, когато позатихваха сякаш и водите на реката. Във всяко нещо там се чувствуваше голяма сила — и в множеството на войската, и в блясъка на оръжията, и в трептящите пламъци на нощните огньове, и в проточените ромейски песни, които заглушаваха като че ли всички други шумове в тревожните пролетни нощи. Самуил следеше всяко движение на ромеите и се опитваше да отгатне и отгатваше накъде бе насочено то. Ромеите се готвеха да преминат реката. Българите още преди това бяха готови да ги посрещнат; царят се надяваше, че преминаването на реката ще пречупи, ще намали силите на ромеите и ще ги изравни със силите на неговата войска. Това бе мислил той през цялото време, докато очакваше тая среща с Василия. Може би поради горчивия спомен за Сперхей през последните дни започна да се прокрадва в ума му и друга мисъл: дали това, което вършеха ромеите открито и с такова усърдие, не беше само за показ и дали не готвеха някаква изненада? И Самуил нареди да се удвоят стражите, които пазеха отдалеко българския стан, най-вече тия, които следяха да не би врагът да премине другаде реката — по на север или по на юг.