— Значи родителите ти са се сдобрили?
Лойд леко сви рамене.
— Не. Битката продължи. Но те вече никога не споменаха нищо за неговото изнасяне. Ние — аз и Доли — все чакахме това да стане. Месеци наред — всъщност през всичките шест години, през които бракът им продължи — мислехме, че татко ще си тръгне всеки момент. В края на краищата не бяха споменати никакви срокове — те никога не казаха кога точно той ще напусне. Когато най-накрая се разделиха, изпитахме едва ли не облекчение. Обичам баща си, както и майка си, но това продължи твърде дълго, за да можем да го понесем. — Той направи пауза. — И подобен брак, който тръгне на зле… съжалявам, Мичико, но не мисля, че бих могъл да преживея някога подобно нещо отново.
10.
Кабинетът на областния прокурор на Лос Анджелис е прекратил всички настоящи дела, за да освободи персонал, който да се занимава с прилива от нови оплаквания за мародерство след Погледа в бъдещето.
Катедрата по философия към университета Витватерсранд, Южна Африка, съобщава за рекорден брой поръчани справочници за преподаваните курсове.
„Амтрак“ в САЩ, „Виа Рейл“ в Канада и „Рейл“ във Великобритания съобщават за огромно нарастване на броя на пътниците. Никой от влаковете на тези компании не е катастрофирал по време на Погледа в бъдещето.
Църквата на свещените видения, основана вчера в Стокхолм, Швеция, вече има 12 000 последователи по целия свят, което я прави най-бързо развиващата се религия на планетата.
Американската асоциация на адвокатите съобщава за огромно нарастване на молбите за съставяне на завещания или за промяна на вече направени такива.
На следващия ден Тео и Мичико започнаха работа по подготвянето на техния уебсайт, в който хората да описват виденията си. Решиха да го нарекат „Проект Мозайка“ в чест на първия добил популярност (но вече отдавна забравен) браузър, а също и като потвърждение на вече ясно установения — благодарение на усилията на изследователите и репортерите по целия свят — факт, че всяко отделно видение е едно малко камъче в огромната мозайка, портрет на 2030 година.
Тео държеше чаша кафе. Отпи и се обади:
— Мога ли да те попитам нещо за видението ти?
Мичико погледна през прозореца към планините.
— Разбира се.
— Онова момиченце, с което си била. Тя дъщеря ли ти е, как мислиш?
За малко да каже „новата ти дъщеря“, но за щастие успя да се спре.
Мичико леко сви слабите си рамене.
— Явно.
— А също… и дъщеря на Лойд?
Мичико изглеждаше изненадана от въпроса.
— Разбира се — отвърна тя, но в гласа й имаше несигурност.
— Защото Лойд…
Мичико настръхна.
— Разказал ти е видението си, така ли?
Тео осъзна, че е загазил.
— Не, не точно. Само, че е бил в Нова Англия…
— С друга жена. Да. Знам.
— Сигурен съм, че това нищо не значи. Сигурен съм, че виденията няма да се окажат истина.
Мичико отново погледна към планините; Тео се усети, че също прави това често. Имаше нещо в тях — нещо солидно, постоянно, неизменно. Установи, че е успокояващо да ги гледа, да знае, че има неща, които изтрайват не десетилетия, а хиляди години.
— Виж — каза тя, — аз вече съм се развеждала веднъж. Не съм толкова наивна, че да мисля, че всички бракове траят вечно. Може и да се разделим с Лойд в някой момент. Кой знае?
Тео се извърна, неспособен да срещне погледа й, несигурен как ще реагира тя на думите, които напираха в него да бъдат изречени.
— Ще е голям глупак, ако го допусне — промърмори той.
Сега ръката му беше върху масата. Изведнъж той почувства как дланта на Мичико докосва неговата и нежно я потупва.
— Ами… благодаря ти — отвърна тя. Той я погледна и тя се усмихна. — Това е най-милото нещо, което някой някога ми е казвал.
Мичико дръпна ръката си обратно… но едва след няколко секунди на наслада.
Лойд Симко вървеше от контролния център на Големия адронен колайдер към главната административна сграда. Обикновено това пътуване му отнемаше петнайсет минути, но сега трая половин час, защото се спира на три пъти, тъй като физици, движещи се в обратната посока, искаха да зададат на Лойд въпроси за експеримента с Големия адронен колайдер, който може да е предизвикал преместването във времето, или да предложат теоретични модели, обясняващи Погледа в бъдещето. Беше прекрасен пролетен ден — прохладен, с големи планини от кълбовидни облаци във ведрото синьо небе, съперничещи си с върховете на изток от комплекса.