Лойд погледна към доктор Беранже, чието ястребово лице беше безизразно. Когато бяха репетирали пресконференцията, Тео отначало бе казал: „най-вероятният виновник“ и Беранже дълго беше фучап против този избор на думи. Но се оказа, че няма разлика.
— Значи вие поемате отговорността? — попита Клий. — Признавате, че всичките тези смъртни случаи са по ваша вина?
Лойд почувства как стомахът му се свива и видя как лицето на Беранже се изкривява в гримаса. Генералният директор изглеждаше, сякаш е готов да пристъпи напред и да поеме контрола върху пресконференцията.
— Признаваме, че нашият експеримент изглежда най-вероятната причина — уточни Лойд, премествайки се по-близо до Тео. — Но твърдим, че не е имало начин — абсолютно никакъв начин — да предвидим какво ще се случи като последствие от действията ни. Това беше напълно непредвидимо и неочаквано. Беше, както се изразява застрахователната индустрия, природно бедствие.
— Но всички тези смъртни случаи… — извика един репортер.
— Всички причинени вреди… — надигна глас друг.
Лойд отново вдигна ръце.
— Да, знаем. Повярвайте, сърцата ни се късат за всеки човек, който е наранен или е изгубил свой близък. Много скъпо за мен малко момиченце загина, защото един автомобил бе излязъл от контрол. Не мога да направя нищо, за да я върна. Но не е имало начин да се предотврати…
— Разбира се, че е имало — извика Джонас. — Ако не бяхте направили експеримента, това никога нямаше да се случи.
— По-учтиво, господине, не се държите разумно — обърна се към него Лойд. — Учените правят експерименти постоянно и ние взимаме всички разумни предпазни мерки. Както знаете, ЦЕРН е прословут с мерките си за сигурност. Но хората не могат просто да спрат да правят нещата, които правят — науката не може да спре да се движи напред. Не знаехме, че това ще се случи; не можехме да знаем. Ние си признаваме вината; казваме на света. Познавам хора, които се страхуват, че всичко ще се повтори, че всеки момент съзнанията им може да бъдат прехвърлени отново в бъдещето. Искам да заявя, че това няма да стане; ние сме причината и можем да ви уверим, да уверим всеки, че няма опасност нещо подобно да се случи пак.
Разбира се, имаше гневни изблици в пресата и редакционни статии против учените, бъркащи се в неща, с които хората нямат право да се занимават. Но колкото и да се опитваха, дори и най-злонамерените таблоиди не успяха да намерят някой заслужаващ доверие физик, според който има причина да се подозира, че експериментът на ЦЕРН може да е предизвикал преместването на съзнанията през времето. Разбира се, това предизвика вяли коментари, че физиците се защитават взаимно. Но общественото мнение бързо се прехвърли от обвиняване на екипа на ЦЕРН към приемането на факта, че явлението е било нещо напълно непредвидимо, нещо съвсем ново.
Въпреки това настъпи трудно време за Лойд и Мичико. Мичико отлетя за Токио с тялото на Тамико. Разбира се, тя предложи на Лойд да дойде с нея, но той не говореше японски. Естествено онези, които говореха английски, учтиво щяха да помогнат на Лойд да се приспособи, но предвид ужасните обстоятелства той би избягвал всякакви разговори. Имаше и неловкост в цялата ситуация: Лойд не беше пастрок на Тамико, не бе съпруг на Мичико. Сега беше време Мичико и Хироши — въпреки всичките различия, които бяха имали в миналото — да тъгуват за дъщеря си и да я изпратят. Колкото и да беше съкрушен Лойд от случилото се с Тамико, той трябваше да признае, че не може да направи много, за да подкрепи Мичико в Япония.
Така че докато тя летеше на изток, към родината си, Лойд остана в ЦЕРН, опитвайки се да накара объркания свят да разбере онова, което се бе случило, през погледа на физиката.
— Доктор Симко — каза Бърнард Шоу, — сигурно можете да ни обясните какво се случи?
— Разбира се — отговори Лойд, настанявайки се удобно. Беше в телеконферентната зала на ЦЕРН, а от върха на тънък триножник го гледаше камера, не по-голяма от напръстник. Шоу, естествено, беше в CNN центъра в Атланта. Лойд имаше още пет уговорени интервюта за по-късно през деня, включително едно на френски.
— Повечето от нас са чували термина „време-пространство“ или „времепространствен континуум“. Той означава комбинация от трите измерения — дължина, ширина и височина — и четвъртото измерение — времето.
Лойд кимна на техничката извън обхвата на камерата и на монитора зад него се появи неподвижно изображение на тъмнокос бял мъж.