— Това е Херман Минковски — поясни Лойд. — Той е човекът, предложил концепцията за времепространствения континуум. — Пауза. — Трудно е да се илюстрира концепцията за четирите измерения пряко, но ако опростим нещата с премахването на едно пространствено измерение, става лесно.
Той кимна пак и изображението се промени.
— Това е картата на Европа. Разбира се, Европа е триизмерна, но всички ние сме свикнали да използваме двуизмерни карти. А Минковски е роден тук, в Каунас, в днешна Литва, през 1864 година.
Светна една точка във вътрешността на Литва.
— Ето. Всъщност нека си представим, че светлинката не е град Каунас, а самият Минковски, роден през 1864 година.
Долу, вдясно на картата, се появи надпис „1864“.
— Ако се върнем няколко години назад, ще видим, че преди този момент Минковски го няма.
Датата на картата се промени на 1863, после на 1862, след това на 1861, и наистина Минковски го нямаше никъде.
— А сега нека се върнем в 1864 година.
Картата им услужи и точката на Минковски светна ярко на географската ширина и дължина на Каунас.
— През 1878 година — продължи Лойд — Минковски се е преместил в Берлин, за да постъпи в университета.
Картата от 1864 година изчезна като откъснат лист от календар; надписът на следващата карта беше 1865. Картите се сменяха в бърза последователност, с надписи от 1866 до 1877 и със светлинката на Минковски близо до Каунас, но когато се появи картата от 1878 година, светлинката се премести на 400 километра на запад, при Берлин.
— Минковски не е останал дълго в Берлин — каза Лойд. — През 1881 година се е преместил в Кьонигсберг, близо до съвременната полска граница.
Смениха се още три карти и когато се появи тази с надпис 1881, светлинката на Минковски се премести отново.
— През следващите деветнайсет години нашият Херман се е местел от университет в университет, като се е върнал в Кьонигсберг през 1894 година, след това е отишъл в Цюрих, тук, в Швейцария, през 1896 година, и най-накрая — в университета в Гьотинген, в централна Германия, през 1902 година.
Сменящите се карти отразяваха движението му.
— И е останал в Гьотинген до смъртта си на 12 януари 1909 година.
Смениха се още няколко карти, но светлинката си оставаше неподвижна.
— И, разбира се, след 1909 година него вече го няма.
Смениха се картите с надписи 1910, 1911 и 1912, но на никоя от тях нямаше светлинка.
— А сега — говореше Лойд, — какво ли ще се случи, ако подредим картите в хронологичен ред и леко ги наклоним, за да ги виждаме косо?
Компютърът услужливо генерира съответната графика.
— Както виждате, светлинката, създадена от движенията на Минковски, формира следа, движеща се във времето. Тръгва оттук, от Литва, преминава през Германия и Швейцария, и накрая стига дотук, до Гьотинген.
Картите бяха наредени една върху друга, формирайки куб, и линията на живота на Минковски, минаваща през куба, изглеждаше като лалугер, копаещ дупка, по която се изкачва нагоре.
— Такъв вид куб, който показва нечий жизнен път през време-пространството, се нарича „куб на Минковски“; добрият стар Херман е първият, изобразил такова нещо. Разбира се, за всеки може да се начертае подобна графика. Ето я и моята.
Картата се промени и сега съдържаше целия свят.
— Аз съм роден в Нова Шотландия, Канада, през 1964 година, преместих се в Торонто, после в Харвард, за да следвам в университета, после работих години наред във Фермилаб в Илинойс, и накрая дойдох тук, на швейцарско-френската граница, в ЦЕРН.
Картите се събраха, формирайки куб с криволичеща светеща линия вътре.
— И, разбира се, можете да изобразите жизнения път на други хора в същия куб.
Във вътрешността на куба се появиха пет други светещи линии, всяка с различен цвят. Някои започваха по-рано от линията на Лойд, а някои спираха, преди да са достигнали горната стена на куба.
— Връхната част на куба, тук — обясни Лойд, — представя днешния ден, 25 април 2009 година. И, разбира се, всички ние сме съгласни, че днес е днес. Да, ние всички си спомняме вчерашния ден, но знаем, че е отминал; и всички ние сме неосведомени за утрешния ден. Всички ние колективно виждаме този отрязък от куба.
Връхната част на куба застана с лице към тях.
— Можете да си представите как окото на колективното съзнание на човечеството наблюдава този отрязък. — Изображение на човешко око, цялостно, с мигли, изплува извън куба, успоредно на връхната му част. — По време на Погледа в бъдещето се е случило следното нещо: това око на съзнанието се е придвижило нагоре в куба, към бъдещето, и вместо да наблюдава отрязъка, представляващ 2009 година, се е оказало, че гледа 2030 година.