Скъпи доктор Симко,
Простете ми, че ви безпокоя с този нечакан имейл; надявам се, че ще мине през вашия спам-филтър. Знам, че сигурно сте затрупан с писма след появата ви по телевизията, но просто исках да ви пиша, за да ви кажа какво въздействие имаше видението ми върху мен.
Аз съм на осемнайсет години и съм бременна. Бременността ми не е напреднала много — едва във втория месец съм. Все още не съм казала на приятеля си, нито пък на родителите ми. Мислех, че да съм бременна е възможно най-лошото нещо, което може да ми се случи: все още съм в гимназията, а приятелят ми ще започне да следва в университета наесен. Двамата все още живеем с родителите си и нямаме пари. Мислех, че няма как да отглеждаме дете… така че смятах да направя аборт. Вече си бях запазила час.
След това дойде видението — и беше невероятно! В него аз, Брад (това е приятелят ми) и нашата дъщеря бяхме заедно и живеехме в прекрасна къща след двайсет и една години. Дъщеря ми бе пораснала — даже беше малко по-голяма, отколкото съм аз сега — и бе толкова красива, и ни разказваше как е срещнала едно момче в училището, и питаше дали може да го доведе за вечеря някой път, и беше толкова сигурна, че ще го харесаме, и ние, разбира се, се съгласихме, защото тя бе наша дъщеря и това беше важно за нея…
Е, разбъбрих се. Същественото е, че видението ми ми показа, че всичко ще е наред. Отмених аборта и сега с Брад си търсим местенце, където да живеем заедно, и за моя изненада родителите ми се държаха добре, и дори ще ни помагат с наема.
Знам, че много хора ще ви кажат, че виденията са съсипали живота им. Просто исках да знаете, че моето видение ми беше от огромна полза и буквално спаси живота на малкото момиченце, което нося в себе си.
Благодаря ви… за всичко.
Доктор Симко,
Сигурно сте чули по новините за хора, които са имали изумителни видения. Но не и аз. В моето видение бях в точно същата къща, в която живея и сега. Бях сам, което не е необичайно — децата ми са големи, а жена ми често е заета с работата си. Наистина няколко неща наоколо изглеждаха различни — мебелите бяха леко пренаредени, на една от стените имаше нова картина, — но нямаше никакви реални индикации за това, че съм в бъдещето.
И знаете ли какво? Това ми хареса. Аз съм щастлив човек: имам хубав живот. Това, че ще имам още две десетилетия абсолютно същия живот, е много успокоителна мисъл. Тази работа с виденията преобърна живота на много хора, но явно не и моя. Просто исках да знаете това.
С най-добри пожелания,
Бруклин, Ню Йорк: Добре де, в моя сън го имаше американското знаме, схващате ли? И на него имаше, мисля, 52 звезди: редица със седем звезди, после редица с шест, пак седем, пак шест и така нататък, общо 52. Сега, допускам, че 51-та звезда трябва да е Пуерто Рико, нали? Но направо ме подлудява, че не мога да се сетя коя ще е 52-та. Ако знаете, моля, пратете ми имейл…
Едмънтън, Албърта: Аз не съм много умен. Имам синдрома на Даун, но съм добър човек. Във видението ми говорех и използвах сложни думи, така че сигурно съм бил умен. Искам да бъда умен отново.
Индианаполис, Индиана: Моля, спрете да ми изпращате имейли, твърдящи, че аз ще бъда президент на Съединените щати през 2030 година; препълнихте ми пощенската кутия. Знам, че ще бъда президент — и когато имам властта за това, ще изпратя данъчните да проверят всеки, който ми каже отново…
Исламабад, Пакистан (автоматичен превод от оригиналния арабски): Във видението си имам две ръце… но сега съм само с една (аз съм ветеран от сухопътната война между Индия и Пакистан). Нямах усещането, че съм с протеза. Надявам се да ми пише всеки, който има някаква информация за изкуствени крайници или може би дори регенериране на крайници след двайсет и една години.
Чангжоу, Китай (автоматичен превод от оригиналния мандарин): Аз явно ще съм мъртъв след двайсет и една години, което не е изненада за мен, защото съм доста стар сега. Но се интересувам от всякакви новини за моите деца, внуци и правнуци. Имената им са…
Буенос Айрес, Аржентина: Почти всички, с които говорих, във виденията си са имали почивен ден или празник. Но третата сряда през октомври, доколкото знам, не е празник никъде в Южна Америка, затова си мисля, че сме преминали на четиридневна работна седмица с почивен ден в сряда. Аз бих предпочел тридневна почивка през уикенда. Някой да знае нещо по въпроса?