Оукланд, Нова Зеландия: Знам четири от печелившите числа в тегленето на лотарията от 10 октомври 2030 година — в моето видение осребрявах билет с печалба 200 долара за уцелването на тези четири числа. Ако знаете други печеливши числа в същата лотария, бих искал да обменя информация с вас.
Женева, Швейцария (публикувано на четиринайсет езика): Ако някой има информация за убийството на Теодосиос (Тео) Прокопидис, моля да се свърже с мен на…
14.
Лойд и Тео обядваха заедно в голямата столова в контролния център на Големия адронен колайдер. Около тях останалите физици спореха, излагаха теории и интерпретации, с които да обяснят Погледа в бъдещето — през последния час беше опровергана една обещаваща теория, свързана с повреда на един от квадруполните магнити. Оказа се, че магнитът си работи идеално, а повредата е била в тестващата апаратура.
Лойд ядеше салата, а Тео си бе донесъл от кебапа, който беше сготвил предишната вечер, и сега го бе подгрял в микровълновата печка.
— Хората се справят по-добре, отколкото очаквах — каза Лойд. Прозорците гледаха към вътрешния двор, „ядрото“, където бяха разцъфтели пролетните цветя. — Толкова много смърт, толкова много разрушения. Но хората се съвзеха, върнаха се на работа и продължиха да живеят.
Тео кимна.
— Чух един човек по радиото сутринта. Той каза, че имало много по-малко посещения при психолози, отколкото се е очаквало. Всъщност много хора са отменили предварително заплануваните часове за терапия след Погледа в бъдещето.
Лойд вдигна вежди.
— Защо?
— Според него е заради катарзиса. — Тео се усмихна. — Казвам ти, добрият стар Аристотел е знаел за какво говори: дай на хората шанс да освободят емоциите си и те ще са много по-здрави след това. Толкова много хора са загубили някого, на когото държат, по време на Погледа в бъдещето; изливането на тъгата е много полезно от психологическа гледна точка. Човекът по радиото заяви, че нещо подобно се е случило преди десетина години, когато загина принцеса Даяна; посещенията при терапевти по целия свят са намалели за месеци напред. Естествено най-големият катарзис е бил в Англия, но след смъртта на Ди дори и двайсет и седем процента от американците са се почувствали така, сякаш са изгубили някой, когото познават лично. — Пауза. — Разбира се, не можеш да понесеш лесно загубата на брачен партньор или дете, но чичо? Далечен братовчед? Актьор, когото си харесвал? Някой от колегите ти? Това е голямо освобождаване на емоции.
— Но ако всеки премине през това…
— Точно такава му беше идеята — прекъсна го Тео. — Разбираш ли, обикновено, ако загубиш някого при злополука, си съсипан и това трае месеци или години… С хората около теб затвърждаваш правото си да си тъжен. „Ще отнеме време“ — казват те. Всеки ти оказва емоционална подкрепа. Но ако всички други също са претърпели загуба, вече го няма този ефект на патерицата; няма кой да ти каже утешителни думи. Нямаш друг избор, освен да се вземеш в ръце и да се върнеш на работа. Същото е като онези, които живеят във военно време — всяка война е много по-опустошителна, отколкото която и да било отделно взета човешка трагедия, но след като свърши войната, много хора просто продължават да живеят. Всеки страда в еднаква степен; просто се абстрахираш, забравяш и продължаваш напред. Явно и сега се случва същото.
— Не мисля, че Мичико някога ще преодолее загубата на Тамико. — Мичико щеше да си дойде от Япония тази вечер.
— Не, разбира се, че няма. Не и в смисъл, че някога ще спре да я боли. Но тя ще продължи да живее живота си; какво друго може да направи? Наистина няма друг избор.
В този момент до масата им изникна Франко дела Робия, брадат физик на средна възраст.
— Имате ли нещо против да се присъединя?
Лойд го погледна.
— Здрасти, Франко. Разбира се, че не.
Тео отмести стола си вдясно и Дела Робия седна.
— Грешиш за Минковски, знаеш ли — каза Дела Робия, поглеждайки Лойд. — Виденията не може да са от действителното бъдеще.
Лойд си бодна от салатата.
— И защо?
— Ами виж: да приемем, че си прав. След двайсет и една години ще има връзка между бъдещото ми „аз“ и миналото ми „аз“. Тогава миналото ми „аз“ ще види точно какво върши бъдещото ми „аз“. Бъдещото ми „аз“ може да няма никакви явни индикации, че връзката е започнала, но това няма значение; аз ще знам с точност до секундата кога връзката ще започне и кога ще свърши. Не знам какво е показало твоето видение, Лойд, но в моето бях на място, което мисля, че е Соренто, и седях на тераса с изглед към залива на Неапол. Много красиво, много приятно — но съвсем не това, което бих правил на 23 октомври 2030 година, ако знаех, че съм в контакт с миналото си „аз“. По-скоро щях да съм на място, където няма нищо, което да отклони вниманието на моето минало „аз“ — да речем, в празна стая или просто щях да съм обърнат към гола стена. И точно в 19:21 по Гринуич щях да започна да изреждам на висок глас факти, които бих искал миналото ми „аз“ да знае: „На 11 март 2012 внимавай, като пресичаш «Виа Коломбо», за да не се спънеш и да си счупиш крака“; „В твоето време една акция на «Бертелсман» струва 42 евро, но през 2030 ще бъде 650 евро, така че си накупувай повечко, за да си осигуриш старините“; „Ето списък на всички световни шампиони между твоето и моето време“. Нещо такова; ще съм записал всичко това на хартия и просто ще го прочета, като ще вкарам толкова полезна информация, колкото е възможно да се прочете за този отрязък от минута и четирийсет и три секунди. — Италианският физик млъкна за момент. — Фактът, че никой не съобщава за видение, в което прави нещо подобно, означава, че това не може да бъде истинското бъдеще на времевата линия, в която се намираме.