Лойд се намръщи.
— Може и някои хора да са го направили. Всъщност на обществеността е известен само нищожен процент от милиардите видения, които сигурно е имало. Ако исках да подскажа на себе си за някакви акции, без да зная, че бъдещето е неизменно, първото нещо, което бих казал на миналото си „аз“, щеше да е: „Не казвай това на никого.“ Може би хората, направили онова, което предлагаш, просто си мълчат.
— Ако няколко десетки души имаха видения — отвърна Дела Робия, — това сигурно щеше да е възможно. Но милиарди? Все някой щеше да си признае. Всъщност аз твърдо вярвам, че почти всички щяха да се опитат да се свържат с предишното си „аз“.
Лойд погледна към Тео, после отново към Дела Робия.
— Не и ако знаят, че е безполезно; не и ако знаят, че каквото и да кажат, не могат да променят нещата, които вече са издялани върху камъка.
— Или може би всички са забравили — предположи Тео. — Може би между сега и 2030 година споменът за виденията ще изчезне. В края на краищата спомените за сънищата изчезват. Дори и да си спомняш някой сън при събуждането си, няколко часа по-късно не е останала и следа от него. Може би виденията ще се заличат през следващите двайсет и една години.
Дела Робия поклати решително глава в знак на отрицание.
— Дори и случаят да беше такъв — а няма никаква причина да мислим, че е така, — всички медийни отразявания на виденията щяха да оцелеят до 2030 година. Всички новинарски репортажи, всички телевизионни предавания, всички неща, които хората са написали в дневниците си и в писмата до приятели. Психологията не е моята област; не мога да дискутирам несъвършената природа на човешката памет. Но хората ще знаят какво се е случило на 23 октомври 2030 година и мнозина ще се опитат да се свържат с миналото.
— Чакай малко — възкликна Тео, вдигайки вежди. — Чакай малко! — Лойд и Дела Робия се обърнаха към него. — Не разбирате ли? Това е законът на Нивън!
— Какво? — каза Лойд.
— Кой е Нивън? — попита Дела Робия.
— Американски писател фантаст. Той твърди, че във всяка вселена, в която пътуването във времето е възможно, никога няма да бъде изобретена машина на времето. Дори е написал кратък разказ, в който да илюстрира това: един учен изгражда машина на времето и тъкмо когато приключва работата си, поглежда нагоре и вижда как слънцето се превръща в свръхнова — вселената по-скоро ще го унищожи, отколкото да позволи парадоксите, присъщи на пътуването във времето.
— Е, и? — попита Лойд.
— Комуникацията със своето „аз“ в миналото е форма на пътуване във времето — така се изпраща информация назад във времето. И вселената може да попречи на онези, които се опитат да направят това — не чрез нещо толкова грандиозно като избухване на слънцето, а просто като предотврати комуникацията. — Тео премести погледа си от Лойд към Дела Робия и обратно. — Не разбирате ли? Сигурно това се опитвам да направя през 2030 година — да се свържа със себе си и затова нямам никакво видение.