— Сериозно, човече, не си го спомням. Но вижте, ако си го спомня, ще ви звънна пак. Това е всичко, което мога да направя.
Тео се насили да не протестира отново. Сви устни, после кимна сериозно.
— Добре. Благодаря ви. Благодаря ви за времето, което ми отделихте. Може ли само да ми кажете името си, за записките ми?
— Съжалявам, човече. Както казах, ако се сетя нещо друго, ще се обадя.
И връзката прекъсна.
15.
Същата вечер Мичико се върна от Токио. Изглеждаше ако не умиротворена, то поне не и разкъсваща се отвътре.
Лойд, който бе прекарал следобеда, правейки нов цикъл от компютърни симулации, мина да я вземе от женевското летище, откара я на десетина километра оттам, в апартамента си в Сен Жени, а после…
После се любиха, за пръв път през последните пет дни, след Погледа в бъдещето. Беше привечер; осветлението в стаята бе изключено, но през пердетата проникваха най-различни отблясъци от отвън. Лойд по принцип беше по-авантюристичен от нея, въпреки че тя го настигаше с добри темпове. Може би неговите вкусове бяха твърде диви и твърде западни за нея в самото начало, но с течение на времето стана по-благосклонна към неговите предложения, а той винаги се стремеше да бъде внимателен любовник. Но днес всичко бе машинално. Мисионерската поза, нищо повече. Обикновено чаршафите им бяха влажни от потта им, когато свършеха, но днес бяха почти сухи. Даже не бяха и събрани.
Лойд лежеше по гръб, гледайки в тъмния таван. Мичико лежеше до него, бледата й ръка галеше голите му космати гърди. Мълчаха дълго време, всеки сам с мислите си.
Най-накрая Мичико се обади:
— Видях те по CNN, когато бях в Токио. Наистина ли вярваш, че нямаме свободна воля?
Лойд беше изненадан.
— Е — каза той най-накрая, — ние си мислим, че имаме. Но предопределеността е константа в много религиозни системи. Да вземем Тайната вечеря. Иисус казал на Петър… а имай предвид, че Петър е камъкът, върху който Иисус е заявил, че ще издигне църквата си… Та Иисус казал, че Петър ще се отрече три пъти от него. Петър възразил, че няма начин да направи такова нещо, но, разбира се, го направил. И Юда Искариотски — една трагична фигура, винаги съм смятал така — е бил предопределен да предаде Христос на властите, независимо дали го е искал, или не. Концепцията, че имаш роля, която трябва да изиграеш, съдба, която трябва да се изпълни, е много по-стара от концепцията за свободната воля. — Той направи пауза. — Да, аз наистина вярвам, че бъдещето е толкова неизменно, колкото и миналото. И несъмнено Погледът в бъдещето потвърждава това; ако бъдещето не е неизменно, как биха могли всички да имат видения от едно и също бъдеще? Нямаше ли всички видения да бъдат несъгласувани и всъщност щяха ли изобщо да бъдат възможни?
Мичико се намръщи.
— Не знам. Не съм сигурна. Имам предвид, какъв е смисълът на случващото се, ако всичко е вече предопределено?
— Какъв е смисълът да четеш роман, чийто край е вече написан?
Тя прехапа долната си устна.
— Концепцията за блоковата вселена е единственото нещо, което има смисъл във вселената на относителността — заяви Лойд. — В действителност само относителността може да се разпорежда: относителността казва, че никоя точка в пространството не е по-важна от някоя друга; няма фиксирана точка, спрямо която да се измерват останалите местоположения. По същия начин теорията за блоковата вселена казва, че няма момент във времето, който да е по-важен от някой друг; „сега“ е пълна илюзия, а ако няма такова нещо като универсално „сега“, ако бъдещето е вече написано, тогава явно свободната воля също е илюзия.
— Аз не съм толкова сигурна като теб — не се съгласи Мичико. — Струва ми се, че имам свободна воля.
— Дори след всичко това? — попита Лойд. Гласът му беше станал малко по-остър. — Дори след Погледа в бъдещето?
— Има и други обяснения за съгласуваната версия на бъдещето — каза Мичико.
— Така ли? Какви например?
— Че това е само един от многото възможни варианти на бъдещето, едно хвърляне на заровете. Ако Погледът в бъдещето бъде възпроизведен отново, можем да видим напълно различно бъдеще.
Лойд поклати глава, косата му изшумоля върху възглавницата.
— Не — отхвърли идеята той. — Има само едно бъдеще, точно както има и само едно минало. Всички други интерпретации нямат смисъл.
— Но да живееш без свободна воля…