— Така стоят нещата, не разбираш ли? — отсече Лойд. — Няма свободна воля. Няма избор.
— Но…
— Няма „но“.
Мичико млъкна. Гърдите на Лойд се вдигаха и спадаха бързо и несъмнено тя усещаше как се е разтуптяло сърцето му. Дълго време цареше тишина, а най-накрая Мичико промърмори:
— Аха…
Лойд вдигна вежди, въпреки че тя не можеше да види изражението му. Но Мичико по някакъв начин усети движението на лицевите му мускули.
— Схванах — каза тя.
Лойд беше раздразнен и го показа с тона си:
— Какво?
— Схванах защо си непреклонен относно неизменното бъдеще. Защо вярваш, че няма такова нещо като свободната воля.
— И защо е така?
— Заради това, което се случи. Заради всички хора, които умряха, и всички останали, които бяха наранени. — Направи пауза, сякаш очакваше той да довърши мисълта й. Когато Лойд не се обади, тя продължи: — Ако имаме свободна воля, би трябвало да обвиняваш себе си за онова, което се случи; би трябвало да поемеш отговорността. Всичката тази кръв щеше да тежи на твоята съвест. Que sera est. Каквото ще бъде, вече е. Ти си натиснал бутона, поставяйки началото на експеримента, защото винаги си натискал и винаги ще натискаш този бутон; той е толкова замръзнал във времето, колкото и всеки друг момент.
Лойд не отговори нищо. Нямаше какво да каже. Тя беше права, разбира се. Почувства как бузите му пламват.
Толкова ли беше прозрачен? И толкова отчаян?
В никоя физическа теория няма нищо, което би могло да предвиди Погледа в бъдещето. Той не беше някой медик, неосведомен за страничните ефекти — не ставаше дума за лекарска небрежност. Никой — нито Нютон, нито Айнщайн, нито Хокинг — не би могъл да предвиди резултатите от експеримента с Големия адронен колайдер.
Не бе направил нищо нередно.
Нищо.
И въпреки това…
И въпреки това би дал всичко, за да промени случилото се. Всичко.
И знаеше, че ако допусне дори за секунда възможността, че то би могло да се промени, че би могло да се случи по различен начин, като се избегнат всичките тези катастрофи на коли, падания на самолети, прекъснати операции и катурвания по стълбите, ако можеше да спаси живота на малката Тамико, тогава би прекарал остатъка от живота си, смазан от вината за онова, което се беше случило. Минковски го бе спасил.
И Лойд се нуждаеше от това спасение. Нуждаеше се от него, ако искаше да продължи, ако искаше да следва светещия си път през куба, без да се изтезава.
Онези, които искаха да вярват, че виденията не отразяват действителното бъдеще, се надяваха, че взети в съвкупност, виденията не са съгласувани: че в някое от виденията президентът на Съединените щати ще е демократ, докато в друго в Овалния офис ще бъде републиканец. Че в някое от виденията летящите коли ще са навсякъде, а в друго всички лични превозни средства ще бъдат забранени в полза на обществения транспорт. Че в някое от виденията извънземни ще посетят Земята, а в друго ще открием, че наистина сме сами във вселената.
Но „Проектът Мозайка“ на Мичико беше огромен успех, с над сто хиляди публикации на ден, и всички те в съвкупност отразяваха последователна, непротиворечива, правдоподобна 2030 година, и всяко видение беше керемида в общото цяло.
През 2017 година, на възраст деветдесет и една години, Елизабет II, кралицата на Англия, Шотландия, Северна Ирландия, Канада, Бахамите и безброй други места, умира. Чарлс, нейният син, по това време на шейсет и девет, е абсолютно изкуфял, и с известен натиск от съветниците си избира да не се качи на трона. Уилям, най-големият син на Чарлс, следващият поред наследник на короната, шокира света, като се отказва от трона, принуждавайки парламента да обяви края на монархията.
Квебек все още е част от Канада; отцепниците са малобройно, но шумно малцинство.
През 2019 година в Южна Африка приключва продължилият дълго време процес срещу апартейда за престъпления против човечеството; осъдени са повече от хиляда души. Президентът Дезмънд Туту, осемдесет и осем годишен, помилва всичките осъдени, което, както се изразява той, е не само акт на християнско опрощение, но и затваряне на глава от историята.
Все още никой не е стъпил на Марс — оказало се беше, че първите видения, твърдящи обратното, са просто виртуални симулации на Уолт Дисни.
Президентът на Съединените щати е мъж, афроамериканец. Явно междувременно не е имало жена американски президент. Но пък Католическата църква е разрешила ръкополагането на жени.