— Ало?
— Ъъъ, здравей, Джули. Джейк се обажда… нали се сещаш, Джейк Хоровиц. — Тишина, никакъв отговор. — От класа ти по американска история.
— Да? — отговори тя с недоумение, сякаш я беше накарал да изчисли числото пи до последната цифра след десетичната запетая.
— Чудех се… — продължи той, опитвайки се да накара гласа си да звучи безгрижно, сякаш животът му не зависеше от отговора й, сякаш сърцето му нямаше да се пръсне от притеснение, — чудех се дали ти… дали не би искала да излезеш с мен, може би в събота… ако си свободна, разбира се.
Отново мълчание. Джейк си спомни, че когато беше малък, телефонните линии пропукваха от статични шумове. Сега нямаше нищо такова.
— Може да отидем на кино — добави той, нарушавайки мълчанието.
Сърцето му продължаваше да бие лудо в тишината и тогава в слушалката се чу:
— И защо реши, че ще се съглася да изляза с теб?
Джейкъб усети как погледът му се замъглява, как му прималява, как остава без въздух. Не можеше да си спомни какво й бе отговорил, но някак си успя да прекъсне връзката, успя да сдържи сълзите си и просто остана да седи в мазето, заслушан в ритмичните крачки на брат си.
Това беше последният път, когато се обади на жена, за да я покани на среща. Не, не беше девственик — разбира се, че не. Една нощ в Ню Йорк срещу петдесет долара успя да се отърве от този недостатък. След това се чувстваше ужасно, евтин и омърсен, но някой ден щеше да бъде с жената, която желае, и която и да беше тя, той й дължеше поне това — е, нямаше да бъде факир в леглото, но поне нямаше и да е съвсем непросветен.
А сега изглеждаше, че най-после щеше да бъде с жена — с Карли Томпкинс. Той си спомняше, че е красива, с кестенява коса и зелени или сиви очи. Харесваше му да я гледа, да слуша гласа й, докато представяше презентацията си на конференцията на Асоциацията на американските физици. Но конкретните детайли от външния й вид му убягваха. Спомняше си луничките — да, тя определено имаше лунички, не толкова много, колкото неговите, разбира се, — които нежно обсипваха малкото й носле и скулите. Със сигурност те не бяха плод на неговото въображение…
Нейното озадачено „да“ все още звучеше в ушите му. Не може да не знае защо й се обажда. Сигурно…
— Ние ще сме заедно — изтърси неочаквано той и на мига съжали за думите си. — След двайсет години ще бъдем заедно.
Тя замълча за миг, след което каза:
— Предполагам.
Джейк усети облекчение; страхувал се бе, че ще отхвърли видението.
— Мислех си — заговори пак той, — дали пък да не се поопознаем. Може да излезем на кафе някъде. — Сърцето му биеше лудо; стомахът му се бунтуваше. Отново беше на седемнайсет.
— Джейкъб — започна Карли. Джейкъб — произнесе името му… Никой не съобщава добри новини, след като се обърне към теб по име. „Джейкъб“ му напомняше кой е той в действителност. „Джейкъб, какво те кара да мислиш“… — Джейкъб — продължи тя, — аз имам връзка.
Разбира се, помисли си той. Разбира се, че има връзка. Тъмнокоса красавица с лунички. Разбира се.
— Съжалявам — отвърна той. Предполагаше, че тя ще го приеме като извинение, че я е обезпокоил, но всъщност нямаше предвид само това. Съжаляваше, че има връзка.
— Освен това — довърши Карли, — аз съм във Ванкувър, а ти си в Швейцария.
— По-късно през седмицата ще пътувам за Сиатъл; карам аспирантура тук, но областта ми е компютърно моделиране на високоенергийни физически реакции и ЦЕРН ме изпраща в „Майкрософт“ на семинар. Бих могъл… нали се сещаш, да дойда в Северна Америка ден-два по-рано, дори да прескоча до Ванкувър. Събрал съм тонове бонусни точки за редовен клиент на авиокомпанията, така че полетът няма да ми струва нищо.
— Кога? — попита Карли.
— Ами… бих могъл да дойда още вдругиден. — Джейк се опита да звучи безгрижно. — Семинарът ми започва в четвъртък; светът може и да е изпаднал в криза, но „Майкрософт“ продължават, въпреки трудностите. — „Поне на този етап“ — помисли си той.
— Добре — каза Карли.
— Добре ли?
— Да. Ела в ТРИУМФ, ако искаш. Ще се радвам да се видим.
— Ами приятелят ти?
— Кой е казал, че е мъж?
— О. — Мълчание. — О!
Но Карли се засмя.
— Не, шегувам се. Да, мъж е — казва се Боб. Но не е нещо сериозно и…