— Е, може и да е било заради неутриното — отбеляза Лойд. — Може би затова не успяхме да повторим ефекта.
— Не, не — отрече Уенди. — Не е било заради потока неутрино или поне не само заради него; спомнете си, че пикът започна петдесет и три секунди преди преместването във времето, а самото преместване съвпадна точно с момента на старта на сблъсъците ви. И все пак може би съвпадението между достигането на потока неутрино до Земята по времето, когато сте провели експеримента си, е уникалното стечение на обстоятелствата, направило възможно преместването във времето. И без такъв приток на неутрино няма да можете да повторите експеримента си, колкото и да се опитвате.
— Значи — заключи Лойд — ние създадохме на Земята условия, които не са съществували от времето на Големия взрив, частица от секундата след началото му, и същевременно сме били ударени от поток неутрино, изхвърлен от съживила се браунова дупка.
— Горе-долу това имам предвид — потвърди Уенди. — Сещате се, че шансовете такова нещо изобщо някога да се случи, са извънредно малки. И добре, че е така.
— Ще се съживи ли Сандулеак отново? — попита Лойд. — Можем ли да очакваме нов пик на неутрино?
— Вероятно — каза Уенди. — На теория ще се съживи още няколко пъти — това са нещо като трептения между състоянието на браунова дупка и неутронна звезда, докато постигне стабилност като постоянна, но невъртяща се неутронна звезда.
— Кога ще се случи следващото съживяване?
— Нямам представа.
— Но ако ние изчакаме следващия пик и тогава повторим експеримента си точно в този момент, може би ще успеем да повторим ефекта с преместването във времето.
— Това никога няма да се случи — заяви Уенди.
— Защо? — намеси се Тео.
— Помислете, момчета. Нуждаехте се от седмици, за да се подготвите за този опит да повторите експеримента си. В края на краищата всеки трябва да е в безопасност, преди опитът да започне. Но частиците неутрино са почти без маса. Те пътуват през пространството фактически със скоростта на светлината. Няма как да знаем предварително кога ще пристигнат и тъй като предишното съживяване на Сандулеак е продължило не повече от три минути — след толкова време детекторът ми е започнал да записва отново, — вие никога няма да бъдете предупредени, че потокът неутрино идва, а след като пикът започне, ще имате най-много три минути, за да включите ускорителя си.
— По дяволите! — извика Тео. — По дяволите!
— Съжалявам, че нямам по-добри новини — каза Уенди. — Вижте, имам среща след пет минути. Ще трябва да затварям.
— Добре — въздъхна Тео. — Чао.
— Чао.
Той изключи високоговорителя на телефона и погледна към Лойд.
— Непреодолимо — поклати отчаяно глава. — Светът няма да хареса това.
Отиде при стола си и седна.
— Проклятие! — изруга Лойд.
— На мен ли го казваш? — отвърна Тео. — Знаеш ли, сега, когато сме наясно, че бъдещето не е неизменно, не съм толкова обезпокоен за убийството си, и все пак бих предпочел да съм видял нещо. Каквото и да е. Чувствам се… Господи, чувствам се пренебрегнат. Сякаш всички други на Земята са видели кораб на извънземните, докато аз съм бил в тоалетната.
27.
Големият адронен колайдер вече правеше всекидневно 1150 тераелектронволтови сблъсъци на оловни ядра. Част от тях бяха планирани експерименти, които отново идваха на дневен ред; други бяха част от продължаващите опити да се намери точното теоретично обяснение на темпоралното преместване. Тео се откъсна за миг от прегледа на компютърните логове от ALICE и CMS, за да провери електронната си поща. Първото съобщение беше озаглавено: „Обявени са имената на допълнителните нобелови лауреати“.