ГЛАВА 18
След като ги търси известно време, накрая Уедж ги намери в едно открито кафене на половин пряка от приемната на космическо движение Древстран.
— О, я гледай! — с известен укор каза той и се отпусна на третия стол до масата.
— Защо, какво има? — попита Моранда, отпивайки от бледия синьо-зелен ликьор, който бе неин неизменен атрибут по кафенетата, откак я бяха срещнали. — Нали ти казах да провериш по улицата.
— Да, трябваше да се сетя къде е това по улицата — отвърна Уедж и смръщен погледна алкохола в чашата й. — Не си ли започнала малко раничко?
— А, това ли? — невинно попита старицата, вдигна чашата си и я завъртя наляво-надясно в ръката си на слънчевата светлина. — Толкова ли си безсърдечен, че да откажеш на старата жена едно от последните удоволствия в угасващия й живот?
— Това за „старата жена“ започва да се изтърква — Уедж прехвърли вниманието си към Коран и голямата чаша с благоуханна течност, която другият пилот държеше в шепите си. — А твоето какво е?
Командирът сви рамене:
— Правя й компания. Какво, издирването на пристигащия кораб не мина успешно ли?
— Изобщо не мина — ядно каза Уедж, загледан в чашата на Коран.
Идеята за едно питие съвсем не беше лоша. Но някак не вървеше да си поръча след фарисейската тирада, която бе дръпнал… До него нещо се раздвижи и нечия метална ръка постави голяма чаша на масата, като първо разля няколко капки по стария дразнещ ботански обичай.
— Какво е това? — попита той.
— Поръчахме ти, като те видяхме да се задаваш — каза старицата. — Помислихме, че след като си се разправял с ботанската бюрокрация, ще искаш нещо по-силно от горещ шоколад.
— Благодаря — каза Уедж, все още намръщен, и отпи.
— Е, какво стана? — попита Моранда. — Не ти ли позволиха да прегледаш дневника с пристигащите кораби?
— Първо ме накараха да извадя петнайсет вида разрешителни — отвърна Уедж. — Дивотия. При това двойна, като се има предвид, че всичко в тези дневници е обществено достояние. Ако поискам, мога да седна на летището и да записвам името на всеки пристигащ кораб.
— Изнервят се — тихо се обади Коран, въртейки чашата си.
— Притесняват се, че „Мъст“ може да застреля най-добрите им клиенти.
— Все едно. Няма смисъл да се бориш с бюрокрацията — каза Моранда. — Да обмислим нещата логично.
— Да чуем — подкани я Уедж.
— Добре — тя отпи от чашата си. — Мисля си, че и тримата сме убедени, че ако някой иска да саботира щитовете на Древстран, прякото нападение е изключено. Е, освен с преносимо протонно торпедо. Сградата е твърде добре охранявана.
— Значи ще трябва да разчитат на хитрина — каза Коран.
— Дотук всичко е очевидно.
— Не бързай — меко го посъветва старицата. — Можем също така да предположим, че няма да успеят да подкупят никого от техниците или другите служители, които работят там, за да им сътрудничат, но могат да поставят нещо на някого от тях.
— Бомба? — подозрително попита Уедж. — Съмнявам се. Районът е голям. Бомба, която може да нанесе в него сериозни поражения, лесно ще бъде засечена.
— Освен това, ако имат някакъв мозък, ботанците ще карат работниците да се преобличат, преди да влизат в района на генератора — добави Коран. — Така ще се предпазят и от всякакви шпионски устройства, които могат да бъдат закачени по тях или пъхнати в дрехите им.
— Значи работниците ги изключваме — каза Моранда. — А подземните тръбопроводи за вода и ток?
— За вода няма тръбопроводи — замислено отбеляза Уедж. — Водата и храната ги карат отвън, като минават тройна проверка за зарази — той погледна към Коран. — Но токът е друго.
— От тази трънка може да излезе заек — съгласи се Коран, барабанейки с пръсти по масата. — Всеки генератор има собствен вграден токогенератор. Но той е за резервно захранване, което значи, че основното идва отвън.
— Откъде имате тази информация? — попита Моранда. — Не от ботанската пропаганда, надявам се.
— Не, изтеглихме я от военните файлове на Новата република — отвърна Уедж. — За съжаление не съдържаха кой знае какви подробности.
— Типична параноична ботанска потайност — изсумтя старицата. — Сигурно нямате представа, откъде точно минават тръбопроводите.
— Никаква — отвърна Антилис.
— Тогава това е втората ни задача — каза Моранда. — Да се сдобием с всички схеми на сградата.