— Не — бавно каза той. — Не са ни надушили. Подозират, че нещо се готви, но не са сигурни. Най-добре за момента е да се стаим и да не им позволяваме да ни разкрият.
Клиф се намръщи, но кимна с неохота.
— Не съм въодушевен, но ти си шефът. Може да търсят „Мъст“ и тогава няма да им хрумне да търсят такава голяма групировка в толкова малък магазин за домашни любимци.
— Прав си — съгласи се Навет. — Дори можем да замислим един малък бунт в тяхна чест, ако дойдат много наблизо. Искаш ли да се изявиш в още едно представление?
Клиф сви рамене.
— С два бунта на Ботауи може да проиграем късмета си — каза той. — Но един мога да организирам, ако се наложи.
В другия край на стаята едно от животните изцвъртя два пъти и замлъкна. „Сигурно една от бременните маукрени, реши Навет, е проплакала насън.“ Нямаше да е зле да започне с инжекциите, ако не искаше навсякъде да плъзнат малки гущерчета шест дни преди да са му станали нужни.
— Няма да е зле да научим кой е противникът ни — добави той.
— Можем да разберем — каза Клиф и извади електронния си бележник. — Проследих ги до кораба им: „Сидон MRX-BR“ клас „Омиротворител“.
Навет свъси вежди. Омиротворителите бяха разузнавателните кораби на Империята, способни да откриват нови светове, и ако се наложеше, да пренесат до тях смъртоносни бомби. Новата република реши, че употребата им поставя на изпитание деликатната чувствителност на наплашените примати от другите раси, и я преустанови. За пореден път Навет се уверяваше колко се бяха влошили нещата от Ендор насам.
— Имаш ли име?
— И регистрация — отвърна Клиф и му подаде електронния бележник. — За съжаление е кораб на жена, но можем да ги проследим чрез нея.
— Отлично — каза Навет и взе електронния бележник от ръката на другия мъж. — „Бързи пръсти“, а? Името е като за джебчия — той върна електронния бележник. — Тук трябва да има бюро за обслужване на корабите. Намери го и виж какво можеш да изтеглиш.
— Аха — възкликна Моранда от малката ниша, в която се намираше корабният й компютър. — Виж ти, виж ти!…
Седнал в креслото до нишата, Уедж се откъсна от скулптурата пред него. Чудеше се как Моранда се бе сдобила с нещо толкова ценно.
— Намери ли нещо? — попита той.
— Може би — отвърна Коран. Скръстил ръце на гърдите си, облегнат на стената до нишата, командирът от Червената ескадрила търпеливо наблюдаваше работата на Моранда в продължение на два часа. — Три съобщения. И трите кодирани и кратки. И трите изпратени през последните пет дни — той погледна към приятеля си. — Последното тази сутрин.
— В колко часа? — Уедж стана и отиде при тях.
— Десетина минути преди ние да се появим — отвърна старицата, загледана в екрана. — Май не трябваше да се бавим с питиетата. Много лошо.
Антилис направи физиономия. „Много лошо“ бе слабо казано. С джедайските способности на Коран можеха да идентифицират изпращача и да го проследят, ако бяха отишли навреме.
— Къде е изпратено съобщението?
— Сектор Ейсломи — отговори старицата. — По-точно, до ретранслационната станция на Холонет „Ейсломи III“.
Уедж потисна въздишката си.
— С други думи, задънена улица.
— Така изглежда.
— След като са изпратили три съобщения, може да изпратят и други — отбеляза Коран. Гласът му беше спокоен, в него ни най-малко не личаха безсилието и разочарованието, което Уедж бе сигурен, че изпитва като него. — Ако стане най-лошото, можем поне да обградим мястото.
— Загуба на време — каза старата жена. — Имат ли толкова мозък в главите си, ще забележат засадата и със затворени очи.
— Зависи как е направена — твърдо възрази Коран. — И кой я прави.
— Какво? Ти ли? — възкликна Моранда и го изгледа от глава до пети. — Да, бе. Ще си като щурмовак сред еуоци.
— Мислех, че ще съм като ууки на семейна сбирка на ногри.
— Не, не… достатъчно си многостранен, за да се въплътиш и в двете.
— О, благодаря — отвърна Хорн. — Много ти благодаря.
— Престанете и двамата — смъмри ги Уедж. — Коран е прав, Моранда… той е изключително добър в засадите. Но и Моранда е права, Коран. Нямаме нито време, нито хора, за да проследим всички изходящи съобщения дори ако сме сигурни, че ще използват отново същата ретранслационна станция.
— Е, вече поне знаем със сигурност, че някой работи тук — подхвърли старицата. — И това е нещо.
— Не е много — възрази Коран.
— Хрумна ми — повиши глас Уедж — за една възможност, която още не сме обмисляли. „Мъст“ не е местна групировка и значи хората й е трябвало да си намерят подходящо място в града, за да се установят. Въпросът е къде?