Сакисак изруга на родния си език.
— Кой народ би бил толкова глупав, че да ви даде свободата си? — презрително попита той.
— Ще се изненадате колко много са желаещите — отвърна Пелаеон. — Свободата е твърде относително и субективно понятие. Както вече казах, Империята, която познавахте, не съществува.
Ногрито отново изръмжа сподавено, но не каза нищо.
— Разбира се, всички гаранции се отнасят и за другата страна — продължи върховният командващ и се обърна отново към Лея. — Без нападения от страна на Империята, без провокации, без капери — лицето му се изкриви в подобие на усмивка. — И, разбира се, ако се натъкнем на друго супероръжие, скрито от Палпатин, ще работим с вас за обезвреждането му.
— А супероръжието, което вече използвате? — попита Лея.
Адмиралът се намръщи.
— Какво супероръжие?
— Онова, което вече едва не ни победи — поясни тя. — Върховният адмирал Траун.
Пелаеон стисна устни. Лея усети вълната на неувереност, която го обля.
— Не зная, съветник. Нямам представа, какво става.
Органа Соло хвърли бърз поглед към Елегос.
— Какво искате да кажете?
— Точно това, което казах — отвърна й Пелаеон. — От две седмици чакам генерал Бел Иблис да дойде тук. Няколко дни преди това изпаднах в комуникационно затъмнение. Допреди една седмица дори не знаех за съобщението, че Траун бил жив.
Лея се смръщи и се присегна със Силата към върховния командващ, но не откри двуличие нито в мислите, нито в чувствата му.
— Адмирале, казахте, „съобщението, че Траун бил жив“
— обади се Елегос. — Думите ви намекват, че всъщност не го вярвате истински.
— Не знам на какво да вярвам, доверителю — отвърна Пелаеон. — Имам всички основания да смятам, че не е жив. Бях до него на мостика на „Химера“, когато той сякаш загина.
— Ето отново, „сякаш загина“ — настоя Елегос. — Загина ли наистина или не?
— Не знам — отговори с въздишка върховният командващ.
— Траун бе чуждоземец, с чуждоземна психика и… — адмиралът не довърши. След известна пауза поклати глава и попита: — Някой от Новата република видял ли го е? Някой, на чиято дума и преценка можете да вярвате?
— Яхтата на моя приятел Ландо Калризиан е била прехваната и изтеглена на борда на звездния разрушител „Неумолим“. С него е бил и диамалският сенатор — отговори Лея.
— И двамата твърдят, че са видели Траун.
— „Неумолим“ — тихо промърмори Пелаеон и се намръщи. — Корабът на капитан Дория. Той е един от онези, които са се срещали лично с Траун. Трудно ми е да повярвам, че би могъл да бъде подведен. Или че би рискувал кораба си, без да има съвършено основателна причина.
Висшият съветник се поколеба, но нямаше как да се изрази по друг начин:
— Струва ми се, адмирале, че тези разговори може да се окажат малко ненавременни — каза тя. — Ако Траун е жив, вие вече не сте командващ имперската флота.
— Ако е жив, със сигурност ще ме освободи от тази длъжност — с равен глас отвърна Пелаеон. — Но за момента това няма връзка. Армията е подчинена на мофите, а мофите ме упълномощиха мен да водя преговорите.
— Тези пълномощия не са ли невалидни в случай на завръщане на върховния адмирал Траун? — попита Лея.
— Възможно е — призна адмиралът. — Но докато не бъда уведомен за такова решение, пълномощията ми остават в сила.
— Да — тихо каза Лея и се вгледа в стария военен.
Той бе научил за завръщането на Траун преди една седмица. И въпреки това не се бе втурнал, за да научи повече, а бе останал тук в комуникационно затъмнение не само за да изчака Бел Иблис, а и за да бъде сигурен, че има пълномощията, даващи му правото да води мирните преговори. За да направи първата крачка към нещо, което вероятно дори мофите и върховният адмирал нямаше да могат лесно да спрат. Това не беше шега. Адмирал Пелаеон, върховен командващ имперската флота, искрено желаеше мир.
— Траун казал ли е нещо на Калризиан и на сенатора? — прекъсна Пелаеон разсъжденията на Лея. — Разбирам, че са били пуснати да си вървят… малцина могат да избягат от имперски звезден разрушител.
— Всъщност в някои отношения неговото послание е сходно с вашето — отвърна тя. — Предупредил е, че Новата република е на ръба на самоунищожението, и е предложил помощта си да го избегнем.
— Обмисляте ли предложението му?
— За съжаление предложеният от него метод бе намерен за неприемлив от Сената — отвърна Лея. — Искаше да говори насаме с ботанските лидери и чрез тези разговори да реши кои са били саботьорите на планетарния щит на Каамас.
— Интересно — каза Пелаеон, замислено търкайки брадичката си. — Как ли възнамерява да го постигне само с разговори. Освен ако вождовете на клановете не са наясно.