— Твърдят, че не са — каза Органа Соло. — И като се има предвид нарастващата заплаха за целия ботански народ, мисля, че щяха да ни дадат информацията, ако я имаха.
— Казахте, че вие също имате предложение за избягване на гражданската война — напомни Елегос на адмирала. — Бихте ли били по-конкретен?
Лея усети как върховният командващ върна цялото си внимание към настоящето.
— Вероятно осъзнавате, че кризата може да бъде разрешена с намирането на пълния документ за унищожението на Каамас — каза той. — При известни условия Империята е готова да ви достави копие от въпросния документ.
Висшият съветник хвърли поглед към Сакисак и улови едва различимата реакция на ногрито. Ако се движеха по разписание, в момента Хан и Ландо извършваха собствено издирване на това копие на Бастион.
— Просто така ли? — попита Лея. — Просто ще ни го дадете?
— Щом сложим ръка на него — отвърна той и направи пауза.
— Има един проблем. Ако наистина съществува, този документ се намира в раздел „Специални файлове“ на архивите, които са строго забранени и кодирани с много висока степен на защита. Нямам достъп до тези файлове. Нито пък познавам някого, който има достъп до тях. Ако искаме да получим документа навреме, Новата република ще трябва да ни заеме най-добрия си експерт по дешифриране.
Откъм техническия отсек дойде глухо задавяне. Гент все още стоеше с лице към контролното табло, но гърбът му внезапно се бе сковал.
— Къде трябва да отиде? — попита Органа Соло адмирала, без да отделя очи от Гент. — На Бастион ли?
— Не, на база Убикторат при Ята Минор — отвърна върховният командващ. — Командващият офицер ми е личен приятел. Там има компютърен терминал, който в известна степен е изолиран и може да бъде използван за целта. Отиването на самия Бастион би било твърде рисковано.
Лея погледна към Пелаеон. Изведнъж сърцето й се качи в гърлото.
— Какво имате предвид под „твърде рисковано“?
— Бастион е крепост на едни от най-яростните противници на мирното споразумение в цялата Империя — мрачно отвърна той. — Сред тях е и моф Дизра. Освен всичко той е затънал до гуша в личната си войничка, в която използва наемнически каперски шайки и незаконно придобити средства.
— Да, забелязахме пиратската дейност — каза Лея, мъчейки се да овладее гласа си. Хан и Ландо бяха на Бастион…
— Не мислите ли, че моф Дизра би оценил присъствието на представители на Новата република?
Пелаеон изсумтя:
— Които да се ровят в тайните имперски файлове? Едва ли. Вашият експерт няма да прекара и шест часа на Бастион, и Дизра ще е разбрал за присъствието му, а шест часа по-късно с него ще се случи някоя удобна злополука. Но на Яга Минор ще е в безопасност.
— Радвам се да го чуя — каза Лея и отново погледна към Сакисак. В застиналото лице на ногрито прочете същата тревога, каквато изпитваше самата тя. Хан на Бастион насред крепостта на отмъстителен моф…
— В състояние ли сте да осигурите такъв експерт? — попита адмиралът.
С върховно усилие Органа Соло потисна страховете си.
— Не знам — отвърна тя. — Не съм сигурна, че ще успеем.
Върховният командващ се усмихна изненадано.
— Не сте сигурна?
— Не — повтори Лея и отново хвърли поглед към техническия отсек. Гент продължаваше да стои с лице към контролното табло, но бе извърнал главата си достатъчно, за да може не само да слуша, но и скришом да наблюдава разговора им. — Може би след като подпишем официално споразумение, но не сега.
— Тогава може да е късно — предупреди Пелаеон. — Разузнавателните ни кораби засичат откъслечни новини, но дори и от това, което аз знам, положението в Новата република явно се влошава. Дори и на висококвалифициран хакер работата ще отнеме известно време — той се намръщи. — Има и още един фактор. Подозираме, че един от агентите на моф Дизра вече е влизал в раздел „Специални файлове“. Не сме сигурни какво е търсил, но явно е проявявал интерес към документа за унищожението на Каамас. Ако се забавим и той успее да влезе още веднъж, за да изтрие файла, може никога да не научим истината. Само ако действаме незабавно…
— Добре — прекъсна го Гент и рязко завъртя стола си. — Добре, отивам.
Лея премига. Момчето отново я бе изненадало.
— Не говориш сериозно — каза тя. — Може да е опасно.
— Опасността е минимална — намеси се върховният командващ.
— Няма значение — отвърна младият хакер с треперещ глас, но с решително стисната челюст. — Докато идвахме от Корускант, Елегос ми разказа всичко за случилото се с неговата планета. Ужасна история… всички са загинали… и животните. Намразих хората, които са го извършили…. Намразих и ботанците за това, което са направили — момчето погледна към каамасеца. — Но според него омразата вреди повече на мразещия, отколкото на мразения. Каза ми, че може да има справедливост без омраза и наказание без мъст. Каза, че всички сме отговорни за това, което правим, и за онова, което не правим, и че никой не трябва да плаща за престъпленията на друг — Гент твърдо погледна Лея. — Аз съм хакер, съветник Органа Соло. Добър хакер. И нося отговорност за това, което правя, и за това, което не правя. Също както вас и Елегос. Ако мога да помогна и не го направя, ще съм виновен не по-малко от всеки друг — той безпомощно махна с ръка. — Не ме бива много в тия работи. Разбирате ли какво искам да кажа?