— Прекрасно — увери го тя. — И високо оценявам предложението ти. Въпросът е дали мога да ти позволя да се подложиш на такъв риск.
— Това трябва да е лесен въпрос за вас, съветник — каза каамаският доверител. — Като джедай смятате ли, че пътят на шефа на шифровчиците Гент към Ята Минор е правилен?
Органа Соло прикри гримасата си. Отново каамаската прозорливост й бе напомнила за истинския източник на проницателността и мъдростта й. Само че веднъж този източник я бе подвел. По-точно тя го бе подвела. Колкото и да се присягаше към Силата, виждаше само вихъра на страховете си за безопасността на Хан. Лея преглътна сълзите си и се опита да отхвърли внезапната вълна на емоции, която я бе обзела. Но вълната продължи да облива душата и съзнанието й като неспокойните пенести талази на развълнувано море. И също както й убягваше джедайското спокойствие, така й се изплъзваше и всяка надежда да види пътя на Гент.
— Не знам — призна си най-сетне тя. — Не мога да видя нищо.
— Това означава ли, че не можете да гарантирате безопасността му? — попита Пелаеон и се свъси.
— Ничия безопасност не е гарантирана, адмирале — каза Елегос. — Дори и от джедай — той се поусмихна леко меланхолично — Повечето от нас минават през живота си без всякаква увереност, че пътят, който са поели, е правилният. Никаква сигурност освен тази, която ни дава собственият ни дух.
— Елегос говори все такива неща, откак напуснахме Корускант — каза Гент със сянка от усмивка на лицето. — Трябва да съм прихванал малко от благородството му — момчето стана от стола си. — Това е правилният път и аз съм готов. Кога тръгваме?
— Незабавно — каза адмиралът и също стана. — Ще пиша на генерал Хестив и ще възложа на един от най-доверените си пилоти да ви закара на Ята Минор — очите му пробягаха по дрехите на Гент. — Мисля, че ще се наложи да ви преоблечем в имперска униформа. Дизра може да има информатори на Ята Минор. Няма нужда излишно да привличаме внимание, въвеждайки цивилен във военна база.
— Няма ли лично да го заведете с „Химера“? — попита Лея.
Пелаеон поклати глава.
— Щом приключим обсъждането с вас, веднага се връщам на Бастион. Моф Дизра ми дължи отговори на някои доста настоятелни въпроси.
Разбирам — преглътна Лея.
— Тогава с ваше разрешение ще отида да уредя транспорта на началника на шифровчиците Гент — Пелаеон се усмихна на момчето. — Искам да кажа, на имперски лейтенант Гент. Елате с мен, лейтенант.
Той мина покрай Сакисак и се насочи към изхода на „Хилядолетен сокол“.
— Разбира се — отвърна хакерът и тръгна след него. — Довиждане, Елегос. Довиждане, съветник.
— Върви с мъдрост и смелост — с дълбок глас каза каамасецът.
— Нека Силата бъде с теб — добави Лея. — Благодаря ти.
Капитан Ардиф чакаше на задния мостик, когато Пелаеон слезе от турболифта.
— „Хилядолетен сокол“ излезе от обхвата на часовите и направи скок в хиперпространството — доложи той.
— Добре — каза адмиралът и погледна към илюминатора. В далечината се виждаха слабите отблясъци слънчева светлина по панелите на ескортиращите изтребители, които се връщаха към „Химера“. — А лейтенант Маврон?
— Той и пътникът му тръгнаха преди час и половина — Ардиф вдигна вежди. — Може ли да попитам…?
— …как минаха преговорите ли? — Пелаеон сви рамене. — Както всички предварителни преговори. Органа Соло няма да обвърже Новата република с курс, гарантиран само от думата ми. Аз също не оставих съмнения за това, че също не мога да приема нейната дума като гаранция за бъдещите действия на Корускант. Така че ни предстоят още доста вербални танци.
— Но тя иска да говорите.
— Тя много иска да говорим — върховният командващ се поколеба. — Поне за повечето неща.
Ардиф се намръщи.
— Тоест?
Пелаеон отново погледна звездите навън.