— Има нещо, което тя не ми каза — каза той. — Нещо важно… сигурен съм в това. Но какво точно… — той поклати глава. — Не знам.
— Тайна информация за ботанците може би? — предположи капитанът. — Или нещо по-лично? И преди е била политически проблем на Корускант. Възможно ли е да губи влиянието си?
— Надявам се, че не — отвърна адмиралът. — Политическите проблеми между нея и Корускант ще затруднят процеса повече от необходимото. Правителството на Новата република може да отхвърли всяко предложение просто защото идва от нея.
— Но може и да го подкрепи по същата причина — уточни Ардиф. — Поляризацията, която виждаме по каамаския въпрос, лесно може да се пренесе и върху този.
— Това е една от най-големите ми тревоги — мрачно отвърна Пелаеон. — Мирът може да бъде отхвърлен поради единствената причина, че нечии политически противници го подкрепят — той мина покрай капитана на „Химера“ и се насочи към командната пътека. — Но разполагаме само с тези карти, които съдбата ни раздава — каза адмиралът. — Ако Органа Соло откаже да ни покаже някоя от картите си, ще трябва да играем играта така. В това време — добави той — трябва да се занимаем с други задачи. Въведете курс към Бастион, капитане. Време е с моф Дизра да проведем дълъг и сериозен разговор.
Звездите пред „Хилядолетен сокол“ се превърнаха в линии и Лея се присви леко в креслото си.
— Мислите ли, че говореше искрено? — обърна се тя към Елегос.
Цялото тяло на доверителя потръпна.
— Смятам, че самият адмирал Пелаеон е искрен — каза той. — Мисля, че това го знаете по-добре от мен. Подозирам, че въпросът, чийто отговор искате, е дали можете да имате доверие на искреността му.
— Да — каза тя. — Не долавям никакво лицемерие в самия Пелаеон, но след завръщането на Траун на сцената… — Лея поклати глава. — При него нищо не е каквото изглежда, Елегос. Той може много ловко да те накара да направиш точно това, което иска от теб, макар много добре да знаеш, че те манипулира. Траун може да използва мирната инициатива на Пелаеон за съвсем други цели.
— Затова ли не му казахте, че капитан Соло е на Бастион? — попита доверителят.
Лея зяпна.
— Откъде знаете? — попита тя. — Не съм ви казвала, че Хан е там.
Каамасецът сви рамене.
— Намекнахте — каза той. — Както и ногрито. Не беше трудно да събера две и две — синьо-зелените му очи се впиха в нейните. — Защо не казахте за това на адмирал Пелаеон?
Лея извърна очи и се престори, че гледа нещо по екрана на двигателите.
— Знаем, че хората на Империята насърчават част от насилието в Новата република — каза тя с внезапно пресъхнало гърло. — Бунтът на Ботауи например… охранителят ми ногри намери доказателства, че изстрелът, сложил началото му, е бил произведен от имперски снайперист.
— Интересно — тихо каза Елегос. — И за това не казахте на Пелаеон.
— Нямаме твърдо доказателство — отвърна тя и уморено поклати глава. — А дори и да имахме… да се бориш срещу Траун, е като да се бориш срещу призрак. Никога не е там, където си мислиш, и никога не прави онова, което очакваш. Все кръжи, кръжи…
— Все пак не можете да позволите несигурността да ви парализира — посочи каамасецът. — Така му позволявате да победи априори. В някой момент, подходящ или не, трябва да предприемете нещо — очите му отново се впиха в нейните.
— Трябва да решите на кого можете да имате доверие.
Лея премига, за да отстрани внезапно бликналите сълзи.
— Не мога да се доверя на Пелаеон — прямо отвърна тя.
— Още не. Ако Траун дирижира цялата операция, Хан ще се превърне в изключително полезен заложник или разменна монета за него. Не бих могла да рискувам да научи от Пелаеон, че Хан е там.
— Въпреки това му се доверихте достатъчно, за да отведе Гент в не по-малко опасна ситуация — посочи Елегос.
— Гент поиска да отиде — каза Лея. Още докато изговаряше думите, си даде сметка, че този аргумент прави почвата под краката й твърде хлъзгава. — Освен това той не би бил от полза за Траун.
— Не сте толкова глупава, съветник — отвърна доверителят. Тихият укор в гласа му се заби като нож в сърцето й.
— Гент притежава изключителни познания за кодиращо-дешифриращите техники на Новата република. При една война подобни познания биха имали невероятна стойност за Империята.
— Това вече сме го преживели — напомни му тя. Първите вълни на гнева започнаха да надделяват над чувството за вина. За какво се мислеше този каамасец, че да й казва кое е правилно и кое не? — Няма как да избегнем поемането на рискове.
— Съгласен съм — каза той. — И не казвам, че решенията ви са грешни.