— Беше — самодоволно отвърна майорът. — Очевидно малката ни демонстрация срещу онези диамалски мародери е убедила три от независимите им колонии, че и те искат да са на печелившата страна.
— Нима! — каза мофът и наново погледна с интерес информационните чипове. Рурските независими колонии бяха съвместни предприятия с още пет-шест други раси. — Съсобствениците на колониите също ли са съгласни?
— Очевидно — отговори бившият гвардеец. — Споразуменията се отнасят до колониите на системите в тяхната цялост и не се споменават отделни райони или области — той се усмихна. — Разбира се, рурците са доста добри в убеждаването.
— Не са единствени — каза Дизра и погледна към другия край на стаята, където Флим стоеше подпрян върху облегалката на един стол и замислено гледаше през прозореца. — Поздравления, адмирале! Спечелили сте още три системи.
Флим не отговори и мофът усети как устните му се изкривиха от презрение. Явно актьорът още се сърдеше.
— Не се тревожете — каза Тирс, проследявайки погледа на Дизра. — Скоро ще го преживее.
— Или скоро ще се озове набит на кол някъде из Непознатите райони — ниско процеди Флим, без да се обръща. — До вас двамата.
— Какво му става? — погледна Дизра към адютанта си.
— Нищо сериозно — отвърна майорът и махна пренебрежително с ръка към актьора. — Притеснява се за онзи чуждоземен кораб.
— А! — възкликна мофът и се усмихна. Да… тайнственият чуждоземен кораб, засечен и записан над Малък Пакрик. — Какво знаем по въпроса?
— Аналитиците всеки миг трябва да приключат работата си — увери го Тирс. — Имам чувството, че може да е онзи, който ни е нужен, ваше превъзходителство.
Дизра усети как по гърба му полазиха тръпки.
— Наистина ли смятате, че това може да е корабът на Ръката на Траун?
— Видяхте формата — отбеляза бившият гвардеец. — Отчасти имперски изтребител, отчасти чуждоземен. Да, мисля, че е Ръката или негов агент, или някой от хората на капитан Парк. Все едно, мисля, че най-сетне го прилъгахме да се покаже.
Флим издаде гърлен звук.
— Колкото можете да прилъжете Звездата на смъртта — промърмори той.
— Малко прекалявате с мелодрамата, адмирале — каза Тирс. В гласа му започваше да се прокрадва леко напрежение. — Който и да е бил, има десетки начини да го държим достатъчно далеч, за да не разбере, че не сте истинският Траун.
— А ако поискат да ме поздравят? — възрази Флим. — Тогава какво ще кажете? Че имам ларингит ли? Или че съм си взел отпуск тази седмица?
— Млъкнете! — прекъсна ги Дизра, когато червената лампичка на бюрото му започна да мига. — Може да са аналитиците — той натисна копчето. — Моф Дизра — представи се той.
Мъжът, който се появи на екрана на интеркома, бе на средна възраст и притежаваше леко късогледия поглед на човек, който от дълги години се взира в екрана на компютър.
— Полковник Удей, ваше превъзходителство. Имперско разузнаване, отдел „Анализи“. Окончателният доклад за записа, който ни изпратихте, е готов.
— Прекрасно — каза Дизра. — Изпратете го незабавно.
— Да, сър — отвърна Удей, погледна надолу и натисна клавиша за прехвърляне на доклада. На бюрото на мофа премига друга червена лампичка, след това угасна, обозначавайки началото и края на прехвърлянето. — Не можахме да разберем много за самия кораб — продължи полковникът. — Каквото успяхме да извлечем, е в доклада.
— Благодаря — каза Дизра, като се опита гласът му да не прозвучи твърде нетърпеливо. Колкото по-бързо успееше да изключи този словоохотлив глупак, толкова по-скоро двамата с Тирс щяха да минат ред по ред през доклада. — Ще получите похвала за бързата си работа.
— Позволете първо да кажа две неща, ваше превъзходителство — каза Удей и вдигна два пръста.
— Сигурен съм, че всичко е включено в доклада ви — отвърна Дизра и се пресегна към копчето. — Благодаря ви…
— Според придружаващата файла бележка записът е направен от изтребител извън Малък Пакрик — продължи полковникът. — Оказва се, че не е така.
Мофът замръзна с пръст над копчето.
— Моля, обяснете!
— Всъщност файлът е съставен от два различни записа — каза Удей. — Смятаме, че единият е правен в системата Каурон, а другият — или в системата Носкен, или в Дромпани. Нито един от тях не е направен от изтребител на Новата република.
Дизра изгледа остро Тирс. Лицето на кралския гвардеец се бе превърнало в каменна маска.
— Как разбрахте? — попита мофът.
— Че не са направени от изтребител ли? — попита на свой ред полковникът. — Сензорните профили не отговарят. Предполагам, че първият е правен от изтребител тип X или А, а вторият — от добре оборудван боен кораб. Не на Новата република. Потвърждаващата сигнатура не отговаря на тяхната — Удей сви рамене. — Що се отнася до това, къде са правени, това лесно се разбира от разположението на звездите на фона на записа.