Дизра си пое дъх.
— Благодаря ви, полковник — каза той. — Много ни помогнахте. Както казах, ще бъдете похвален.
— Благодаря, ваше превъзходителство — отвърна Удей.
Дизра натисна копчето и лицето на полковника изчезна от екрана.
— Е — каза мофът и отново погледна към адютанта си. — Изглежда, са ни излъгали.
— Да, така изглежда — каза майорът с тих глас. Изведнъж лицето му пребледня като на смъртник. — Мисля, ваше превъзходителство, че сме предадени.
Дизра изруга грубо.
— Само онзи проклет клонинг ни е предал! Само той! Изобщо не трябваше да им се доверяваме! Траун никога нямаше да се впусне в такова нещо.
— Успокойте се — каза гвардеецът. Гласът му изведнъж бе станал остър. — Траун знаеше какво прави. И не забравяйте, че много от тези клонинги загинаха, сражавайки се за Империята.
— И въпреки това са противни — просъска Дизра. Беше говорил с клонинги, беше им заповядвал да влизат в битки; дори ги бе продавал на пиратите Каврилу в замяна на безценните изтребители на Зотип. Въпреки това кожата му още настръхваше от тях. — Не можеш да им имаш вяра.
— Можем ли да оставим Кариб Девист и предателствата на клонингите за малко? — напрегнато се намеси Флим. — Струва ми се, че по-важният въпрос е защо ни е изпратил фалшив запис и какво печели от това?
Тирс си пое дълбоко дъх, за да си възвърне спокойствието.
— Наистина това е въпросът. Дизра, как е пристигнал записът?
— По безпилотна сонда от свързочната база на Убикторат при Паршун — отвърна мофът. — Изпратена от дежурния агент…
— Изпратена направо тук? — прекъсна го майорът. — Без прехвърляне или промени в курса?
— Да — отвърна Дизра и сви едната си ръка в юмрук, когато внезапно и със закъснение го връхлетя истината. — Искали са местоположението на Бастион.
— И са го получили — мрачно довърши бившият гвардеец. Предавателят бе вече в ръката му. — Майор Тирс до Столичната служба за сигурност. Пълна тревога! Вероятно наличие на шпиони в града, открийте ги и ги поставете под наблюдение. Не ги задържайте, повтарям, не ги задържайте. Предстои потвърждение от моф Дизра — той получи потвърждение за приемане и изключи предавателя.
— Трябва да им изпратите потвърждение, ваше превъзходителство — каза гвардеецът.
— Знам — отвърна Дизра и се намръщи. — Извинете ме, ако днес съм малко по-муден от обикновено, но защо да не ги задържат. В града ми има шпиони или саботьори, а вие не искате да бъдат задържани.
— Не мисля, че са саботьори — каза Тирс. — Все пак са тук от два дни, а още нищо не е хвръкнало във въздуха.
— О, това е успокояващо — студено отвърна мофът. — Защо не искате да бъдат задържани?
— Както Траун често казваше, всеки проблем крие в себе си възможност — майорът отмести поглед настрани. — Струва ми се, че пред нас се открива много интересна възможност.
Дизра се намръщи и проследи погледа му…
— Дано не си мислите това, което предполагам! — предупреди Флим. Очите му неспокойно шареха между Тирс и Дизра.
— Разбира се, че си мислим това, което предполагате — увери го майорът. — Бунтовнически шпионски отряд изправен лично пред върховния адмирал Траун. Това би било върхът на представлението ви.
— Искате да кажете последната цепеница в погребалната ми клада — поправи го актьорът. — Тирс, да не сте полудял?
Трябва само да ме погледнат, и ще имате мъченик върховен адмирал.
— Което може да не е толкова лоша идея — прошепна Дизра, докато пишеше на клавиатурата потвърждение на тревогата, вдигната от адютанта му. — Тирс е прав… това е идеална възможност да покажем вездесъщността ви.
— Нямам търпение да им я покажа — кисело отвърна Флим и кръстоса ръце.
— Успокойте се, адмирале — каза майорът, избута мофа настрани и извика на екрана карта на града. — След петнайсет минути ще бъдат намерени, а след трийсет всичко ще е приключило.
От екрана на интеркома дойде избипкване.
— Ваше превъзходителство.
Дизра изруга под нос и натисна копчето.
— Да, какво има?
На монитора се появи млад мъж с открито излъчване.
— Майор Керф, ваше превъзходителство. Космическо движение Бастион — представи се той. — Совалката му току-що кацна.
Мофът хвърли поглед към адютанта си над екрана и в отговор получи свиване на раменете.
— Чия совалка е кацнала?
— Мислех, че знаете, сър — отвърна Керф с леко объркване. — Каза, че идва да се види с вас в двореца, и реших, че…