Младата жена влизаше и излизаше от движението, докато не постигна разстояние, от което да може от време на време да зърва тъмнозелената въздушна шейна. По-официални на вид сгради, включително една, която може би бе дворецът на местния управник, бяха разположени на по-издигнат терен в северния край на града вляво от тях. Ако имперската връзка, за която бе споменал Соло, бе истинска, пиратите трябваше всеки момент да отбият.
За нейна изненада не отбиха. Вместо това какранът продължи на изток и зави леко на север едва след като дворецът остана далеч зад тях. Стигнаха покрайнините на града и се насочиха към гористите хълмове, извисяващи се откъм север, и Кароли започна да изостава все повече заради оредяващото движение.
Пиратите промениха посоката още два пъти и Кароли започна да съжалява, че не си бе взела карта. Пътят, който бяха хванали, бе околовръстен. Безсмислено беше това обикаляне, освен ако не искаха да излязат откъм задната страна на двореца. Тя все още разсъждаваше върху тази възможност, когато какранът рязко отби от пътя и се изгуби сред дърветата. Младата жена също отби, спря и пое пеш из гората. Измина съвсем малко разстояние, когато двигателите, които ревяха пред нея, замряха.
— Сигурен ли си, че това е мястото? — чу тя груб мъжки глас. — Не ми прилича на нито един от изходите, които съм виждал.
— Вярвайте ми, капитане — отвърна друг, по-благозвучен глас. — Подробно проучих мястото последния път, когато бяхме тук.
Кароли съзря някакво движение през клоните на дърветата и се хвърли към един нисък храст за прикритие…
— Ето го — каза по-възпитаният мъж. Младата жена едва бе успяла да приклекне зад храста, когато видя един от шестимата пирати да се пресята и да отмества увисналите клони на някакво дърво, израсло на една от скалите. — Типичният имперски проход.
Зотип изсумтя и се приведе, за да надникне вътре.
— Вътре има две въздушни шейни. Толкова ли е широк тунелът, Контрол?
— Сега ще разберем. Гринер, запали я!
Пиратите изчезнаха под увисналите клони и след минута се чу звукът от запалването на двигател. Звукът се усили, след това отшумя в далечината. Кароли преброи до десет, напусна укритието си зад храста и се мушна под клоните.
Озова се в малка стая, чиято ширина не надвишаваше два пъти ширината на покрития с плочки тунел, който започваше от задния й край. До едната от стените бе паркирана малка въздушна шейна. В далечината Кароли виждаше отразената светлина от двигателя на другата шейна, която бързо се отдалечаваше в тунела.
С универсалния си ключ младата жена запали паркираната въздушна шейна, надявайки се превозното средство на пиратите да прикрие допълнителния шум от нейния двигател. След това, без да пали светлините, я изкара от стаята и се впусна в преследване.
— Рапорт от охранителен отряд осем, сър — каза младият щурмовак от екрана. Гласът му бе академично отривист. — Забелязани са трима заподозрени във въздушна шейна близо до сградата „Тимарис“. Охранителен отряд две съобщава за двама заподозрени, които току-що са влезли в бижутерен магазин в блок четиринайсет на улица „Блийкър“.
— Имам данните и от двата отряда — добави щурмовакът пред другия компютър. — В момента правя проверка на лицата.
— Ще направи проверката с лицата от цялата база данни в Омпресан, ваше превъзходителство — обясни лейтенантът до Дизра. — Ако някога са имали вземане-даване с Империята, лицата им ще са там.
— Много добре, лейтенант — отвърна мофът и огледа затъмнената ситуационна зала на двореца със смесица на задоволство и завист. Задоволство, защото екипът, който бе събрал тук преди една година, работеше с бързината и ефикасността, които някога бяха отличителен белег и гордост на имперската армия. Завист, защото не работеха за него. — Някакви предложения, адмирале?
Застанал зад централната станция, Траун учтиво вдигна вежди. На слабата светлина блестящите му червени очи изглеждаха още по-лъскави.
— Предлагам, ваше превъзходителство… — каза той. Думата „предлагам“ бе лекичко натъртена. — Първо да оставим аналитиците да си свършат работата. Няма да постигнем нищо, като се покажем, преди да сме научили със сигурност кои са шпионите.
— Може би всичките са шпиони — възрази мофът, изведнъж уморен от учтивото снизхождение. В образ или не, опасен или не, беше време да изпусне малко въздух от актьора. — От две години Корускант се опитва да научи местоположението на Бастион. Съмнявам се, че биха пропилели толкова трудно добита информация само за да ни пуснат един-двама шпиони.