— Трябва да се върнем колкото може по-бързо — каза Ландо, пусна киборга и пъхна ръка под плаща си, за да освободи малкия едрозаряден пистолет. — И да се надяваме, че ще стигнем преди тях.
Светлините на пиратската въздушна шейна спряха да подскачат. Кароли също спря своята и изключи двигателя. Тъкмо навреме. Още докато воят на собствения й двигател замираше, тя чу как другата шейна също изключи своя. Кароли скочи от шейната и се насочи към пиратите с измамно тромава походка, едновременно бърза и безшумна. Едва ли в случая бе толкова важно да е безшумна. Зотип, изглежда, изобщо не се притесняваше за шума.
— Типичен имперски проход — простоватият му глас изгърмя, неестествено усилен в затвореното пространство на тунела. — Къде води този турболифт?
— Нагоре в двореца — отвърна Контрол. Той поне сякаш си правеше труда да не вика. — Никога не съм…
— Тогава накъде води другият ръкав на тунела? — попита някой друг.
— Не знам — търпеливо отвърна Контрол. — Както се канех да обясня, никога не съм идвал тук.
Кароли вече бе достатъчно близо, за да ги види в светлината на фаровете на въздушната им шейна.
— Не е зле да разберем — изгърмя Зотип. — Гринер, извикай турболифта и остани тук, когато дойде. Всички други отиваме на разходка.
Петимата излязоха от светлината на фаровете. Зотип бе в средата, обграден от четирима, които образуваха защитен кръг около него. Останалият сам пират, Гринер, натисна веднъж копчето на турболифта, след това се обърна към отдалечаващите се другари.
Когато кабината на турболифта пристигна, Кароли бе стигнала задницата на въздушната шейна. Тя се прикри зад нея и замръзна с бластер в ръка, когато Гринер се обърна. Фаровете светеха право в очите му и той не можеше да види скритата в сенките жена. Пиратът хвърли поглед към кабината на турболифта, явно за да се увери, че е празна, и се пресегна, за да натисне бутона за изчакване. След това, доволен, че е изпълнил заповедите, се обърна да чака Зотип.
Кароли осъзна, че не разполага с много възможности, пък и те съвсем не бяха привлекателни. Можеше да уреди сметките между Мистрил и Зотип веднага, разчитайки на изненадата и мистрилските си умения като компенсация за численото им превъзходство. Но от това, което бе чула, изглежда, между Зотип и някой в двореца ставаше нещо много интересно. Може би се планираше убийство. Или дори атентат.
Не че я интересуваше какво щеше да стане с имперските управници. Или пък с войниците и мофите. Ако питаха Мистрил, повечето от тях трябваше да бъдат избити. Но пирати, които се промъкваха в двореца на имперски управник, бяха достатъчно странно явление, за да събудят любопитството й. Тя се изправи от прикритието си и безшумно застана зад Гринер.
Насочил вниманието си надолу в тунела, а мислите си кой знае къде, той не чу нищо. Кароли се плъзна зад него, като внимаваше да не попадне в периферното му зрение, и се мушна в кабината на турболифта.
Както Кароли бе предположила от беглия поглед, който бе хвърлила вътре, беше кабина на военен турболифт, взета вероятно от някой стар дреднаут. И както при всички такива турболифтове вратата, през която току-що бе влязла, се дублираше откъм противоположната страна на кабината. С един поглед установи, че тази врата не е била използвана скоро. Изглежда, не беше и заключена.
Имаше само един начин да разбере със сигурност… и часът за проверката бе сега. В далечината се чуха приближаващи стъпки. Тя погледна към отворената врата и видя Гринер да тръгва по посока на стъпките.
За пет секунди извади куките от торбичката на хълбока си, разтвори ги и ги закачи на ръцете си. След това ги вкара в отвора между двете половини на вратата, стисна зъби и задърпа. В първия момент нищо не се случи. Тя дръпна по-силно, напрягайки мистрилските си мускули… и се стресна, когато вратите започнаха да се отварят. Те се плъзнаха почти безшумно настрани и потънаха в стените на кабината.
Шахтата отзад не бе издълбана направо в твърдата скала. Само лека метална мрежа предпазваше механизмите и захранването от дребните камъчета, които можеха да се отронят. Разстоянието между мрежата и кабината бе минимално, но достатъчно. Кароли мина през вратата, обърна се с лице към кабината, намери прага на касата на вратата и се хвана за вратите. Когато Зотип зави с тежка стъпка зад ъгъла и влезе в кабината, й оставаха няколко милиметра до окончателното затваряне на вратите.
Младата жена замръзна, изоставяйки начинанието си. Очите й обходиха външната страна на турболифта. Ако Гринер забележеше, че вратите са отворени повече, отколкото преди малко, тя щеше да има неприятности. Но Гринер не се бе проявил досега като особено наблюдателен, а и вече не можеше да направи нищо. По-важно беше да намери начин да се задържи за кабината, защото иначе щеше да бъде оставена там, където си беше.