Нямаше удобни места за хващане, което означаваше, че трябваше да си направи. Тя изчака момента, когато един от пиратите влезе тежко в кабината, и заби куките си в скарите зад два от осветителните панели. Едва завършила работата си, Кароли усети вибрацията от затварянето на вратите на турболифта. Тръгнаха.
— Какво имаше в другия край на тунела? — чу тя гласа на Гринер през пролуката между вратите.
Очакваше отговорът да дойде от Зотип, но вместо това отвърна Контрол.
— Нещо като апартамент — каза той. — Доста добре обзаведен.
— Имаше ли някой — попита Гринер.
— В момента не — отвърна отново Контрол. — Но на онзи, който живее там, му е харесвало да си има лично командно кресло от звезден разрушител.
— Лично какво? — невярващо попита Гринер. — Че защо му е притрябвало?
— Това се казва въпрос — лукаво отбеляза Контрол. — Ако имахме и отговора, картинката щеше да е пълна.
— Това не ми харесва — процеди Зотип. — Нищо не ми харесва. Играе нещо много опасно, което никак не ми се нрави.
— Скоро ще разберем какво — успокои го Контрол. — Все пак можем да влезем малко по-тихичко.
— А, ще влезем тихичко — намусено обеща главатарят. — Не се притеснявай. Нищо няма да чуе!
ГЛАВА 21
Минаваха пета пресечка, докато Хан бе убеден, че ще направят опит да ги спрат още на първата.
— Хан — тихо се обади Ландо, докато тримата бързо пресичаха претъпканата с минувачи улица. — Въздушната шейна на сигурността намалява ход.
— Виждам — свъсено отвърна приятелят му и надникна изпод качулката си. В извитите прозорци на сградата до тях се отразяваха силуетите на двама мъже, седнали във въздушна шейна на столичната служба за сигурност. Несъмнено бяха въоръжени до зъби и нащрек. — Това е третият патрул, чийто интерес будим, нали?
— Май да — въздъхна Ландо. — Къде е Люк с джедайските му номера точно когато е най-нужен!
— Или Лея с джедайските й номера — добави Хан, съжалявайки за убедителността си в спора, дали и жена му трябва да дойде с него. И по-рано да ги забележеха, щяха да имат джедай на своя страна. — Обръща се… видяха ни.
— Не се предавай толкова лесно — смъмри го Ландо и се огледа. — Имаш официален статут в Новата република… може да се отървем. Особено ако са наясно как реагира Лея, когато някой от семейството й изпадне в беда.
— Искаш да кажеш, когато някое от децата й бъде отвлечено или съпругът й бъде пребит ли? — тихо попита Хан и усети как лицето му пламна.
— Нямах предвид това — отвърна Калризиан.
— Все пак благодаря — каза Хан. Погледът му падна на кафене от другата страна на улицата, над чиито дискретно затъмнени с фолио прозорци висеше надпис „Днес — турнир по сабак“… — Натам — подбутна той приятеля си. — Нали носиш едрозарядния си пистолет?
— А… да — предпазливо отвърна Ландо. — Какво си намислил?
— Кое е онова нещо, на което момчетата от службата за сигурност не могат да устоят? — попита бившият контрабандист. — Особено младите и самоуверените.
— Не знам — сериозно отвърна Калризиан. — Пребиването на затворници?
Хан поклати глава.
— Една хубава безредица — поправи го той и кимна към заведението. — Заведи Лобот в средата на кафенето и разчистете терена. Аз ще се погрижа за останалото.
— Добре. Успех!
Тримата пресякоха улицата и влязоха. Кафенето беше точно както Хан си го представяше: просторно, добре осветено, претъпкано с играчи на сабак, насядали около масите, и застанали зад тях зяпачи. Бившият контрабандист се мушна веднага след вратата вдясно и заобиколи една група, докато Ландо и биокомуникационният киборг си пробиха път към извития тезгях, който се подаваше от средата на лявата стена. Докато двамата стигнаха до него, Хан бе успял да се освободи от робата си на мчалски учен. Той я пусна на земята и я избута с крак към стената, след това прокара изпотените си длани по крачолите на панталоните си и зачака приятелят му да си свърши работата.
Не се наложи да чака дълго.
— Стига толкова! — изведнъж извика Ландо.
Гласът му пресече тихите разговори, както лазерен меч би разсякъл леден блок. Всички глави се извърнаха към него… И с ужас и изненада се обърнаха обратно, когато едрозарядният му пистолет направи дупка на тавана.
— Ще уредим въпроса веднага, размекнат кокоши мозък — надвика бившият картоиграч ехото от изстрела и възклицанията на играчите и зрителите. — Всички останали да излязат!