За Хан, както и за всички останали, не беше ясно кой е „размекнатият кокоши мозък“. Но ако внезапното паническо бягство от кафенето бе показател, явно всички изведнъж бяха изгубили интерес към титлата. Питиетата, картите и достойнството бяха напълно забравени. Всички присъстващи като един се втурнаха към вратата.
Хан изчака, докато приблизително половината напуснат заведението. След това се смеси с тълпата и се измъкна навън.
Беше се оказал прав за двамата мъже от службата за сигурност. Те напълно бяха забравили за незабележимото си полицейско наблюдение и разблъскваха множеството, за да си пробият път към мястото на едрозарядния изстрел. Бластерите им вече бяха извадени от кобурите и готови за стрелба. Хан се насочи към тях, пробивайки си път с лакти през тълпата.
Съсредоточен върху кафенето, първият от двамата служители на сигурността мина покрай Соло, без да го погледне. Бившият контрабандист изчака вторият да се изравни с него, след това хвана ръката, в която държеше оръжието, завъртя се рязко на пети и заби лакът в стомаха му. Въздухът излезе от дробовете на младия мъж с болезнено свистене, което ясно показа, че той няма да може да вземе участие в битката. За съжаление звукът стигна и до партньора му. Хан едва бе успял да вземе бластера от скованата ръка на жертвата си, когато другият пазител на реда се обърна да види какво става.
Беше млад и достатъчно бърз. Но се бе обърнал наляво и така бластерът бе останал зад тялото му, без да има възможност да стреля бързо при необходимост. Соло от своя страна вече се бе прицелил. С безмълвен призив разумът на цивилизацията да бъде на поста си в имперската столица Хан стреля.
Молбата му бе удовлетворена. Вместо мощния поразяващ бластерен изстрел оръжието в ръката му произведе ярките сини кръгове на зашеметяващия. Охранителят падна като камък в краката на множеството, което вече се разбягваше, съвсем полудяло от новата опасност. Размахвайки високо бластера, Соло прескочи проснатото на земята тяло и хукна към кафенето.
Вътре беше пусто. Дори барманът се бе потулил някъде.
— Не е както в доброто старо време по Външния ръб — почти жално се оплака Ландо, докато с една ръка се освобождаваше от робата си на мчалски учен, а с другата държеше едрозарядния си пистолет готов за стрелба.
— Имаш късмет, че е така — отвърна Хан. — Ако бяхме на Татуин или Бенгели, към теб щяха да се насочат петнайсет бластера, преди да успееш да стреляш втори път. Хайде… задният изход е ей там.
Но докато тримата крачеха към задния изход на кафенето, бившият контрабандист също изпита съжаление за доброто старо време. Хубави дни бяха…
Дизра събра сили и вдигна очи от електронния си бележник.
— Не знам какво да кажа, адмирале — рече той, внимавайки да не пресили наранената гордост и възмущението в гласа и изражението на лицето си. — Разбира се, категорично отричам всичко.
— Разбира се — повтори върховният командващ, хладно измервайки мофа с очи. — Сигурен съм, че това е плод на внимателно подготвена кампания от страна на политическите ви врагове, целяща да ви опетни.
Дизра прехапа език от раздразнение. Точно в тази посока възнамеряваше да бяга. Мътните да го отнесат този адмирал!
— Не бих се изразил толкова рязко — каза той. — Не се съмнявам, че поне част от източниците ви са били искрени. Но независимо от мотивите или искреността им информацията им е невярна.
Пелаеон размени поглед с командир Дрейф, който седеше до него. Търпеливи погледи на хора, които знаеха истината.
— Нима! — отвърна Пелаеон и отново погледна мофа. — И какви според вас са мотивите или искреността на официалните търговски данни, които командир Дрейф откри на Мунилинст?
— Част петнайсета от файла — услужливо уточни командирът.
Дизра стисна зъби и погледна към екрана на електронния си бележник. Вдън земя да потънат и Пелаеон, и Дрейф!
— Мога само да предположа, че някой умишлено е въвел тези цифри — отвърна той.
Беше невероятно слаба защита и несъмнено всеки от присъстващите в кабинета му го знаеше. Но още докато върховният командващ отваряше уста, най-вероятно за да посочи така очевидния факт, от другия край на стаята дойде неуверено почукване и една от двойните врати тежко се отвори. Мофът вдигна поглед, готов да нахока човека, който имаше нахалството да прекъсне частен разговор…
— Ваше превъзходителство — каза Тирс и премига с добре изиграна изненада при вида на въоръжените щурмоваци, които Пелаеон бе имал безочието да доведе със себе си. — О, извинете, сър…