— Няма нищо, майоре — отвърна Дизра. — Какво има?
— Спешно съобщение, ваше превъзходителство — каза майорът и забързано прекоси разстоянието до бюрото на мофа приковал очи в Пелаеон. — От дворцовата ситуационна зала.
— Да видя — каза Дизра, нетърпеливо махна на адютанта си да се приближи и се опита да прикрие опасенията си.
Бившият гвардеец можеше да се обади по интеркома с новините за издирването на шпионите. Високоговорителят бе настроен така, че никой освен мофа да не чува разговора. Това, че бе дошъл лично в кабинета му, говореше, че нещо сериозно се бе случило… Тирс стигна до бюрото и подаде на Дизра електронния бележник. Съобщението гласеше:
Вражеските шпиони са идентифицирани като бившите генерали на Новата република Хан Соло и Ландо Калризиан и неидентифициран мъж: с киборгов имплантант. Обектите са били забелязани и разпознати на ъгъла на улиците „Реджизин“ и „Корлион“, но са се изплъзнали от наблюдението и са избягали. В момента столичната служба за сигурност се опитва да възстанови наблюдението.
Дизра вдигна поглед към адютанта си и видя напрежението в очите на кралския гвардеец.
— Не обичам да получавам такива рапорти — мрачно каза мофът. — Какво точно прави лейтенантът по въпроса?
— Всички работят усилено — отвърна Тирс. — Правят всичко, което е по силите им.
— Проблем ли има? — попита Пелаеон. Въпросът му бе адресиран към Дизра, но очите и вниманието му бяха съсредоточени върху майора. — Може би желаете лично да се заемете.
Мофът отново стисна зъби. Да, много искаше лично да види какво ставаше долу. Но адмиралът нямаше да му позволи да се откачи. Дори временно, освен ако нямаше някой непочтен план в главата си. Дизра потисна усмивката си, когато истината го осени. Разбира се, Пелаеон търсеше начин да направи бърз таен разпит на майора и се опитваше да отстрани мофа от пътя си.
В този момент му стана не по-малко ясно, че надеждата да размаха именно тази примамка пред върховния командващ бе истинската причина, поради която бившият гвардеец бе донесъл съобщението лично.
— Благодаря ви, адмирале — каза Дизра и стана от креслото си. — Смятам да сляза долу. Майор Тирс, правете компания на адмирала и командира, докато се върна.
— Аз ли, сър? — попита адютантът му и погледна посетителите с широко отворени очи и простоват израз на лицето. — Разбира се, сър. Ако адмиралът няма нищо против.
— Съвсем не — меко отвърна Пелаеон. — За мен ще бъде удоволствие.
— Веднага се връщам — каза Дизра. — Забавлявайте се. И двамата.
Трийсет секунди по-късно той вече беше в ситуационната зала.
— Какво става? — попита той.
— Успокойте се, ваше превъзходителство — каза Траун. Очите му топло проблеснаха към имперския моф. — Изгубихме ги само временно.
Дизра едва се сдържа да не изругае. Ако тази каша бе забъркана по вина на актьора, щеше да го разпъне на кръст.
— Мога ли да попитам как може да се случи нещо такова?
— Соло и Калризиан са ветерани с голям опит в оцеляването — спокойно отвърна върховният адмирал. — Хората от сигурността, с които са се сблъскали, не го притежават — той сви рамене под бялата униформа. — Всъщност беше доста поучително да посочат някои очевидни пропуски в обучението на хората от столичната служба за сигурност. Трябва да си вземем бележка.
— Сигурен съм, че за тях ще бъде удоволствие да получат забележката ви — каза Дизра и погледна към екрана, на който бе изписан статусът на издирването. В момента на него имаше изглед на града с разположението на всички части на столичната служба за сигурност. — Няма ли да бъде по-логично да концентрираме наблюдението около космодрума? Сигурно ще се опитат да се върнат на кораба си.
— Сигурно е, че ще се опитат — съгласи се Траун. — Но ако заварят обръч щурмоваци, стигайки до космодрума, просто ще намерят алтернативен начин да напуснат Бастион.
— Прав сте — неохотно се съгласи мофът. Това несъмнено беше аргумент на Тирс. По-точно, това бяха думите му. Дизра едва ли не долавяше характерните нотки на кралския гвардеец в гласа на актьора. — Мога ли да попитам какво ще правим?
Траун обърна блестящите си червени очи към екрана.
— Първата стъпка в хващането на съобразителна жертва е да започнеш да мислиш като нея — каза той. Отново думи на Тирс. — Каква е задачата им тук и как смятат да я изпълнят?
— Какво ще кажете за саботаж? — подхвърли Дизра. — Звучи ли като вероятна задача?
— Не — твърдо отвърна върховният адмирал. — Не биха изпратили хора като Соло и Калризиан за саботаж. Може би като шпиони, но не и като саботьори.
— Адмирал Траун? — обади се един от щурмоваците. — Частично засякох заподозрените. Имаме информация от един дроид, че са прекарали последните два дни в Имперската библиотека.