Дизра изкриви устни.
— Твърде много „ако“.
— Така е — съгласи се Флим. — Но трябва да направим нещо, а това е най-доброто за момента — той кимна към вратата. — Може би няма да е зле да доведете Тирс. Това е тактика, а той е нашият тактически експерт.
А и Пелаеон бе прекарал достатъчно време насаме с него.
— Ще го изпратя — каза мофът и тръгна към вратата на залата. — Дръжте ме в течение, адмирале.
Турболифтът се разклати за последен път и спря.
— Тук ли е? — тихо попита Зотип.
— Предполагам — отговори Контрол. Вратите на кабината се отвориха. — Да… трябва да е тук.
— Накъде? — попита един от пиратите.
Кароли наведе глава и погледна с едно око през тесния процеп между задните врати. В момента половината пирати бяха излезли от кабината, а останалите бяха още вътре. Зотип стоеше в тясно преддверие с юмруци на хълбоците си. Всички пирати, които бяха излезли с него, въртяха глава и оглеждаха тесния коридор в двете посоки.
— Не знам — отвърна Контрол, огледа се и посочи наляво. — Да опитаме първо насам.
— Добре — съгласи се Зотип. — Гринер, заключи кабината. Не искаме никой да дойде след нас.
— Добре — каза Гринер и направи нещо с контролното табло, което Кароли не можеше да види. — Готово.
Пиратите изчезнаха наляво от погледа й. Младата жена преброи до пет. След това намери прага на касата на вратата, заби куките си в процепа между вратите и започна да ги отваря. Влезе в кабината и се зае да ги затвори. В същия миг по коридора отвън се чуха приближаващи стъпки.
Пиратите се връщаха.
Имаше време само за инстинктивна реакция. Влагайки цялата сила в начинанието си, Кароли остави няколко сантиметра до пълното затваряне на вратите. Нямаше време за повече. След това направи две широки крачки и се притисна плътно в левия ъгъл на кабината.
Точно навреме. Едва бе успяла да долепи куките си към стената зад себе си, за да избегне издайническото тракане на метал в метал, ако случайно се допрат една о друга, когато стъпките стигнаха до турболифта.
— Какво толкова, като не е сам! — промърмори Зотип. Първият полъх от раздвижения въздух нахлу в кабината. — Чух гласовете само на двама души.
— Това не означава, че няма повече хора — търпеливо каза Контрол. Групата подмина вратата на турболифта и продължи по коридора. — Освен това, ако ни видят неподходящи хора, споразумението ни моментално се проваля.
— Е, и? — отвърна пиратският главатар. Те продължиха надолу по коридора и гласът му заглъхна. — Отменянето на уговорките… и Дизра… е идеята, нали?
— Трябва поне да поговорим — каза Контрол. — Може да успеем да преработим споразумението.
— Ей, Гринер, сигурен ли си, че познаваш контролния панел? — обади се друг глас от края на групата, докато продължаваха да се отдалечават. — Знаеш ли, че като си затворил предните врати, си отворил задните?
Кароли стаи дъх. Отговорът на Гринер се състоеше от кратка ругатня. Стъпките му продължиха надолу по коридора, без да спират. Младата жена отново преброи до пет, след това свали куките от ръцете си и ги прибра. После извади бластера си и тръгна след пиратите.
Бе направила едва няколко крачки надолу по коридора, когато лек полъх на въздуха я предупреди, че отпред се отваря врата. Тя поускори крачка и се появи от другата страна на плавния завой на коридора точно навреме, за да види как пиратите изчезват зад правоъгълник приглушена светлина, която се превърна в тънък сноп лъчи при затварянето на вратата. Кароли побърза да притисне ухо до нея.
— Страхотно местенце — чу тя единия от пиратите. В гласа му се долавяха презрение и завист. — Вижте… рамордиански копринени чаршафи.
— Може да ти даде един комплект за глупостите, които дрънкаш — недоволно се сопна Зотип. — Къде е?… А, ето го!
До вратата стигна звукът на стол, влачен по дебел килим. Кароли притисна око към тесния процеп. Успя да види само малка част от красиво пано за стена. — Какво ще правиш? — попита Контрол.
— Ще се обадя в кабинета му — изръмжа главатарят. — Който и да е при него, сигурен съм, че ще му каже да изчака.
— Съжалявам, адмирале — каза майор Тирс, търкайки нервно длани в ръбовете на панталоните си. — Но с цялото полагаемо се уважение наистина не знам за какво говорите. Доколкото си спомням, никога не съм бил на Ята Минор. Ако съм бил, то е било е по време на обучението ми като кадет. Със сигурност не съм бил там преди… колко казахте… шест седмици.