— Може да се е объркал — предположи Соло и огледа тълпата. — Хайде, трябва да вървим.
— Чакай малко — настоя Ландо и този път се зае да изучава внезапно изписалото се самовглъбено изражение на лицето на киборга.
Той познаваше Лобот далеч по-добре, отколкото Хан, и знаеше, че потрепването и необичайното изражение на лицето му означаваха, че се случва нещо извънредно. Да пренебрегнеше тези признаци, би означавало само да сложи началото на неприятностите.
— Ландо…
— Момент — прекъсна го Калризиан.
Неочаквано Лобот потрепна втори път. Светлинките отново промениха схемата си, задържаха се около секунда и отново се върнаха към стария си начин на трептене… Бившият комарджия усети неприятен спазъм в стомаха си, когато разбра какво става.
— Правят издирване чрез комуникационното ехо — каза той на Хан. — Настроили са го на верпинската биокомуникационна честота.
— Страхотно! — отвърна Хан, хвана ръката на киборга, за да го спре, и се намръщи на имплантанта под периферията на шапката. — Улучили ли са честотата?
— Струва ми се, че не — каза Ландо и се огледа.
Намираха се на половин час път пеша от космодрума. С въздушна шейна щяха да стигнат бързо, но за това трябваше да наемат или да откраднат машината. И при двете възможности съществуваше риск. Погледът му падна на голяма блестяща табела над един от магазините по улицата. С едри букви се възхваляваха стотиците налични дроиди на най-добрата цена в Империята…
— Хайде — каза той, хвана другата ръка на Лобот и го дръпна към магазина за дроиди. — Насам. Хрумна ми нещо.
Успяха да влязат в магазина, преди имперското издирване да налучка наново вярната честота.
— И сега какво? — тихо попита Хан и огледа претъпкания с клиенти магазин.
— Насам — каза Калризиан и си запробива път към табелата която указваше отдела за астромеханични дроиди на магазина.
— Трябват ни десетина бройки от модели R2 или R8.
— Няма проблем — отвърна Соло и протегна врат над множеството. — Виждам най-малко двайсет. Надявам се, не си забравил с какви пари разполагаме.
— Няма да ги купуваме — каза приятелят му. — Само ще поговорим с тях.
Пробиха си път през тълпата и стигнаха до отдела за астромеханични дроиди, в който закономерно имаше по-малко хора, отколкото в отделите, където се продаваха домашни дроиди.
— Добър ден, високоуважавани граждани — поздрави ги посребрен протоколен дроид и застана пред тях. — Аз съм Сифайвемо, човешко-киборгови отношения. Мога ли да ви помогна с избора?
— Да, благодаря — отвърна Ландо. — Търсим дроид, който може да служи като далекообхватен комуникационен интерфейс за някои честоти.
— Разбрах, сър — каза Сифайвемо и се извърна, за да махне към редицата блестящи куполи зад тях. — Мога ли да ви предложа нещо от модели R2 или R8. И в двата модела като стандарт е заложено пълнообхватно честотно оборудване.
— Добре — каза Калризиан и пристъпи към редицата на R8.
— Може ли да ги пробвам?
— Разбира се, сър — любезно отвърна протоколният дроид.
— Направете каквито проби желаете.
— Благодаря — Ландо махна към първия R8. — Ти… първият… искам да излъчиш многотонов сигнал на следните честоти — той изреди честотите. — Следващият. Искам да излъчиш различни тонове на различни честоти — и издиктува честотите.
— Един момент, сър — прекъсна го Сифайвемо със смутен глас. — Не е разрешено да излъчвате неоторизирани комуникационни сигнали в града…
Един R8 изчурулика кратко съобщение.
— О! — някак изненадано възкликна протоколният дроид.
— Сигурен ли си, че някоя от честотите не се използва от някого?
Астромеханичният дроид избипка утвърдително.
— Разбирам — каза протоколният му събрат. — Простете, сър. Моля, продължете.
Ландо продължи да вика астромеханичните дроиди от редицата и да им задава по една от основните верпински биокомуникационни честоти.
— Добре — каза той, след като свърши, и се обърна към Сифайвемо. — Отлично. Кажете им да продължат да предават, а аз ще отида до въздушната си шейна да се уверя, че поддържат необходимите честоти.
— Желаете да продължат да предават ли, сър? — отново смутен попита Сифайвемо. — Но, сър…
— Не очакваш да купим толкова много дроиди само защото казваш, че излъчват, както трябва, нали? — намеси се Хан.
— Не се притеснявай… един от хората ни ще остане — той посочи към един мъж в тъмнозелена дреха, който разглеждаше домашните дроиди.
— Той ще остане тук, докато ние направим проверката и се върнем — добави Ландо. — Нали издавате фактури за поръчки над двайсет бройки?