Кароли премести безшумно двете тела на няколко метра по коридора, където нямаше да се виждат. След това се върна до открехнатата врата, коленичи и пъхна върха на един от ножовете си под ръба на дебелия килим в стаята. Отразеният в метала образ беше съвсем умален и изкривен, но Кароли имаше голям опит и знаеше как да разчете отражението. Както и очакваше, Зотип и тримата други пирати се бяха обърнали към украсената с орнаменти врата в дясната стена на помещението. Пиратският главатар се бе разположил доста арогантно в стола на мофа зад компютъра. Другите трима се подпираха на стените и мебелите на различни места из стаята. И четиримата триеха дръжките на бластерите и дланите си, подготвяйки се за срещата. Всички бяха извън огневата й линия и засадата, която все още мислеха, че е устроена.
Кароли тъкмо започна да обмисля евентуалния план за атака, ако се стигнеше дотам, когато от другия край на стаята се чу тихият звук от завъртане на ключ. В същия миг приглушеният разговор на пиратите стихна. Вратата се отвори и в стаята влязоха двама души.
Вдясно беше моф Дизра. Това бе очевидно от годините, дрехата и арогантното високомерие, с което влезе в стаята. Вторият мъж, вляво от Дизра, бе облечен в имперска униформа…
Дъхът й секна. Кароли усети неприятен гъдел по тила си. Вторият мъж бе боец. Не войник, а боец. Виждаше се по стойката, по походката, по държането на ръцете, по погледа, който хвърли на стаята. Контрол бе предупредил, че Дизра няма да дойде сам. Кароли се запита дали някой от пиратите бе в състояние да разпознае боеца под униформата.
Зотип очевидно не можеше.
— Позабавихте се — процеди той, докато боецът затваряше вратата. — Кой е пазвантинът?
— Станете от стола ми — отвърна имперският моф, пренебрегвайки въпроса, и махна раздразнено към изтегнатия в стола пиратски главатар.
— Аз дирижирам разговора, Дизра — процеди Зотип, без да помръдне. — Чакай малко… познавам те — добави той и посочи с пръст боеца. — Да… ти си мерзавецът, който отведе всичките ми съветници. Ти, метиляв подъл гадняр!
Кароли потрепери, очаквайки отговорът на боеца на обидите да бъде незабавна смърт. Но не беше толкова лесно да бъде предизвикан.
— Точно така — отвърна той с леден глас. — Аз съм майор Тирс. И както обясних още тогава, Империята има по-наложителна нужда от услугите им.
— И затова ги отведе, а? — надигна Зотип глас. — Е, може би имперската измет си върши работата по този начин, но в покрайнините не се прави така. Щом се договориш за нещо, спазваш уговорката — пиратският главатар вдигна пръст. — Или последните минути от живота ти ще преминат в съжаление, че си я нарушил.
— Мислех, че в покрайнините не си изпускате нервите — презрително добави Дизра. — Пелаеон толкова много ли те изплаши?
— Остави Пелаеон — отсече Зотип. — С него ще се разправям после. В момента вие сте на топа на устата. Ще започнем с пълна компенсация за щурмовия ми кръстосвач и осемстотинте мъже, които загинаха с него.
— Очевидно е изпуснал нервите си, ваше превъзходителство — каза Тирс. — Залогът е станал твърде висок за него и иска да се оттегли.
Пиратът изсумтя.
— Приказки! Само това можеш, Дизра. Да плещиш! А ние вършим цялата работа и гинем. Стига толкова! Мисля, че двайсет милиона ще покрият щетите…
— Може би ще ни дадете възможност да ви покажем, че можем да правим и друго, освен да говорим — прекъсна го Тирс. В гласа му се прокрадна предизвикателство. — Вероятно можем да ви докажем, че Империята отново се надига и че този път няма да я спрат. И тогава ли ще искате да се откажете?
Зотип се изсмя. Напълно лишен от веселие смях.
— Доказателство, а? Ако си мислите, че можете да…
Той не довърши. Вратата зад Дизра и Тирс отново се отвори. Един от пиратите понечи да извади бластера си…
— Добър ден, капитан Зотип — спокойно каза облеченият в бяла униформа мъж, който влезе в стаята. — Позволете да се представя. Аз съм върховен адмирал Траун.
На командир Дрейф бе нужна по-малко от минута, за да намери тайното чекмедже под плота на млечнобялото коралово бюро. След още две минути то бе отворено с помощта на някои изключително незаконни средства. Вътре имаше осем информационни чипа. Три от тях бяха официални правителствени документи: един от Убикторат, другите два — от разузнаването. Но другите пет…
— Копирай ги — нареди Пелаеон, докато Дрейф пъхаше един от ненадписаните информационни чипове в електронния си бележник. — Всичките. Дори и официалните. Ще видим какво може да направят с тях шифровчиците на „Химера“.
— Нека първо да опитам нещо, сър — каза Дрейф, извади един информационен чип от джоба си и го вкара в помощния отвор на електронния си бележник. — Една от малките екстри, които ми попаднаха при проверката на финансите на лорд Граемон, бе шифърът, който е използвал за връзката си с Бастион. Да видим дали Дизра е проявил небрежност, или е бил твърде самоуверен, за да използва същия… Виж ти! Виж ти! Нашият хитър моф, изглежда, е направил грешка — той леко се усмихна на Пелаеон. — Тук е, адмирале. Всичко е тук.