Върховният командващ се приближи до офицера си и погледна над рамото му. Наистина всичко беше там: имена, дати, суми, подробности за различни парични преводи. Всичко.
— Ще можете ли да свържете всичко това с онова, което знаете за Граемон? — попита той.
— Без проблем — увери го Дрейф, докато преглеждаше файловете. — Дизра е бил така добър да слага дати на всичко. Трябва само да…
— Момент — прекъсна го Пелаеон и сложи ръка на рамото му. Нещо привлече вниманието му, докато командирът бе преглеждал файловете. — Върнете няколко страници назад. Не… още една. Още една.
Ето го. Името, което адмиралът бе мярнал. Името, настоящото местоположение, заповедта за задържане…
— Полковник Мейз Вермел — прочете на глас командир Дрейф и се намръщи. — Той не е ли един от адютантите ви, адмирале?
— Да — отвърна адмиралът. Доволството му от току-що направеното откритие изведнъж се разтопи в мъглата на яростния гняв. — Изчезна по време на специална мисия, която изпълняваше по моя заповед.
— Значи Дизра е замесен и в отвличания — каза Дрейф. Неговият глас също подрезгавя.
— Само в специални случаи — отвърна Пелаеон, загледан в тайното чекмедже.
Командирът бе свършил добра работа, разбивайки ключалката, но нямаше как това да бъде прикрито. В мига, когато мофът отвореше чекмеджето, щеше да разбере, че някой е разглеждал съдържанието му. И адмиралът взе решение.
— Няма да се занимаваме с копиране — каза той и събра информационните чипове. — Ще вземем оригиналите.
Дрейф премига.
— Сър? Но…
— И си тръгваме — добави върховният командващ и погледна към единия от щурмоваците, който стоеше на пост при вратата. — Съобщете на „Химера“ — нареди той. — Капитан Ардиф да е готов за тръгване, щом се кача на борда. След това се обадете на лейтенант Маршиан и му кажете, че идваме.
— Слушам, сър! — отвърна щурмовакът и извади предавателя си.
— А Дизра? — попита Дрейф. — Още не сме свършили с него.
— Дизра ще почака — мрачно отвърна Пелаеон. — В момента главната ми грижа е да стигна до Вермел, преди Дизра да реши, че е тежест за него.
— Лично ли ще отидете?
— Да — твърдо каза адмиралът и затвори тайното чекмедже. — В зависимост от това, как Дизра е формулирал заповедта за задържане, може да се наложи да използвам правомощията си на върховен командващ, за да го освободя. Освен това нямам доверие на никого извън „Химера“, че не е във връзка с Дизра.
— Или с Траун? — тихо добави командирът.
Пелаеон направи гримаса.
— Ако Траун наистина е жив — каза той. — Въпреки това тръгвам.
— Може да е трудно — предупреди другият офицер и тръгна в крачка до адмирала към двойните врати на кабинета. — Станция Римсий е на няколко дни път. Дотогава Дизра със сигурност ще установи липсата на информационните чипове.
— Не се притеснявайте. И аз имам своите номера-отвърна Пелаеон. — Щурмовак.
— Лейтенант Маршиан доложи, че совалката ще бъде готова за полет, когато пристигнем — докладва щурмовакът. — Същото доложи и капитан Ардиф от „Химера“.
— Добре — върховният командващ махна на щурмоваците да отворят вратите. — Да не ги караме да чакат.
В продължение на няколко секунди в стаята се възцари тишина като в пещера или гробница. Дизра я остави да се проточи, пиейки на едри глътки от насладата, която изразът на неверие върху лицето на Зотип предизвика у него. Отдавна бе време нахалният устат пират да се сблъска с нещо, което да се опре на крясъците и истериите му. На имперския моф му се искаше вцепенението да продължи още малко. Но по причини, известни само нему, актьорът реши да развали магията.
— Изглеждате изненадан от присъствието ми тук — каза той. Плавният му трауновски глас бе съвършен като предхождащата го тишина. — Мога единствено да заключа, че не сте обърнали внимание на новините, идващи от Корускант.
Устата на Зотип се отвори и пак се затвори, без отвътре да излезе звук. Движението бе гротескно подсилено от гъстата брада. Най-сетне пиратският главатар възвърна гласа си.
— Чух, че сте се върнали — каза той. Думите с мъка излизаха от устата му. Звукът на гласа му явно го окуражи. — Просто не повярвах — добави той и изпъна рамене.