— Защо?
Очите на Зотип се стрелнаха към един от хората му, сякаш за да се увери, че той командва.
— Защото реших, че всеки, който се е измъкнал от тази помийна яма, наречена Империя, не би бил толкова глупав, че да се върне в нея — отвърна пиратът. Гласът му отново бе станал агресивен.
Застанал до Траун, Тирс се раздвижи. Но самият върховен адмирал просто се усмихна.
— Не е зле — каза той. — Малко бавно, но иначе съвсем не е зле.
Зотип вдигна вежди.
— За какво говорите?
— Империята ще се вдигне отново — отвърна върховният адмирал и застана пред Дизра, като изгледа от главата до петите всеки от тримата пирати в стаята. — И въпреки че нямаме нужда от съюзници, не ги отхвърляме.
Един от разбойниците, който стоеше облегнат на дясната стена зад Зотип, изсумтя.
— Така ли ни виждате? — попита той и скръсти ръце на гърдите си. — Като съюзници?
— Контрол е прав — съгласи се Зотип и посочи с палец другия пират. — Вие давате заповедите и прибирате парите, а ние вършим мръсната работа. Що за съюзници са това?
— Съюзниците ще се радват на положение, което не са и сънували — отвърна Траун. Гласът му стана по-студен: — Положението, властта и богатството да купуват и да продават цели системи.
— И кога трябва да стане всичко това? — попита Контрол.
Дизра забеляза, че в поведението му се долавя известна нервност и че мъжът леко се отдръпва от Зотип. Сякаш отстъпваше от шефа си, подготвяйки се за действие… Тирс също го забеляза. С крайчеца на окото си мофът видя, че гвардеецът направи една безшумна крачка в същата посока, в която се оттегляше пиратът, запазвайки разстоянието между себе си и Контрол, като същевременно се приближи до другия пират, облегнат на стената вляво от Зотип.
Така оставаше само един разбойник, вдясно от пиратския главатар, който бе извън обсега на гвардееца. Дизра тайно погледна в тази посока, надявайки се, че майорът не е забравил за този противник.
— Доста скоро — увери Траун пирата. — Почти всички части са готови и са заели позициите си. Онези, които не са, скоро ще го направят.
— Тези части са другите ви съюзници, така ли? — попита Контрол.
— Така ли ни виждате? Като части от игра? Не ми харесва да съм част от ничия игра — изръмжа пиратският главатар, преди върховният адмирал да успее да отговори. — Ние сме пиратите Каврилу. Не играем други игри освен собствените си — иззвъняване от компютъра прекъсна думите му. — Очаквате ли обаждане? — саркастично попита той.
Дизра остави въпроса без отговор, отиде до компютъра, натисна копчето на интеркома и завъртя екрана към себе си.
— Да?
Беше лейтенантът от ситуационната зала… и от изражението на лицето му мофът разбра, че новините не са добри.
— Ваше превъзходителство, имаме проблем — отривисто каза мъжът от екрана на интеркома. — Изглежда, шпионите са се изплъзнали от мрежата.
Дизра преглътна ругатнята си.
— Как?
— Използвали са дроидите от един магазин, за да заглушат биокомуникационната верпинска честота — отговори лейтенантът с погнуса. — Докато определим местоположението на магазина и изключим излъчванията, те бяха излезли от обхвата на еходетекторите ни. Върховният адмирал Траун при вас ли е?
— Да — каза Траун и застана до мофа. — Ще остана тук за малко. В това време разпръснете еходетекторите си в двете посоки спрямо последното им местонахождение и вижте дали няма да ги засечете отново.
— Слушам, сър — отвърна лейтенантът.
Дизра изключи екрана и хвърли зъл поглед към адютанта си. Не трябваше да се оставя да бъде предуман да се въвлече в конфронтация срещу пиратския главатар, докато Соло и Калризиан бяха още на свобода.
— Най-добре да се връщаме — каза той и погледна към върховния адмирал.
— Как така? И ще ни оставите тук? — попита Контрол. Той бе направил още една крачка назад и все още държеше ръцете си скръстени на гърдите.
— Не ставайте смешни — остро отвърна мофът, изведнъж много уморен от Зотип и пиратите му. — Щом не искате да сте на печелившата страна, ваша работа. Има достатъчно, които искат. Майор Тирс, обадете се за ескорт, който да изпрати гостите ни.
— Не мърдайте — изръмжа Зотип, надигна се от стола си и отпусна ръка върху дръжката на бластера си. — Ще си тръгнем, след като си получа двайсетте милиона. Сега се бръкнете или…
— Или какво? — попита Дизра. — Неблагодарен, мръсен…
— Достатъчно — извика пиратът, вдигна пръсти към устата си и изсвири пронизително. Двамата пирати, които стояха от двете му страни посегнаха към бластерите си…
Тирс се раздвижи. Най-близкият до гвардееца пират дори не успя да извади оръжието си от кобура. Кратко намушкване, бързо движение на ръце, приглушено пукане на кости и пиратът се свлече на дебелия килим като празен чувал. Другарят му, от дясната страна на Дизра, изруга стреснато. Мофът обърна глава, за да го погледне, и докато още се обръщаше, от страната на Тирс се чу тихо прошумоляване и изведнъж от гърдите на мъжа щръкна дръжката на нож.