Тя бе втора, една вече стърчеше от гърлото му.
Дизра стаи дъх. Бързо обърна поглед към високата стройна жена, която изневиделица се бе появила в стаята през скритата в стената врата. Ръката й трепна, проблесна отразена светлина…
И Зотип простена от болка и политна напред право към ритника, който бившият гвардеец заби в стомаха му и който изтръгна още един болезнен стон от гърлото му. Пиратският главатар се просна с тежък звук върху компютърното бюро, а бластерът изхвърча от ръката му и падна на пода. А Дизра се хвана, че не може да откъсне поглед от дръжката на ножа, която се появи в средата на гърба на пирата. Без всякакво съмнение, дар от жената.
Той вдигна поглед към нея. Тя безшумно отиде до бюрото, пренебрегвайки тримата мъже. Хвана брадата на Зотип и вдигна главата му, така че замъглените му очи да я погледнат.
— Това беше за Лорардиан — тихо, но безжалостно каза тя.
Устата на разбойника се отвори веднъж, но от нея не излезе звук. Замъглените му очи се замъглиха още повече и се затвориха. Жената пусна брадата му, Зотип клюмна отново и не помръдна повече.
В стаята отново се възцари тишина. И отново Траун я наруши.
— Добра работа — каза той. — Благодаря за съдействието.
— Не че имах нужда от него — стегнато добави Тирс. Дизра го погледна и с лека изненада забеляза, че гвардеецът бе извадил отнякъде малък бластер и го държеше насочен към жената.
— Коя сте вие?
Тя вдигна поглед от тялото на мъртвия пиратски главатар. Очите й бяха безрадостни и леко пренебрежителни. Жената изгледа Тирс от глава до пети.
— Очевидно не всичките ви хора умеят да ценят другите както вие, адмирал Траун — каза тя, пренебрегвайки въпроса на гвардееца.
— Простете на майор Тирс — успокояващо каза върховният адмирал. — Безопасността ми е една от първостепенните му грижи. Той приема много сериозно тази отговорност. Но не ви разбира като мен — Траун махна към бластера на гвардееца. — Можете да свалите оръжието, майоре. Тайните охранители на Мистрил не убиват безразборно или без причина.
Дизра изведнъж изстина. Тайните гардове на Мистрил? В неговия дворец? Жената премига, очевидно изненадана от разкритието на самоличността й.
— Как разбрахте коя съм? — попита тя и присви очи.
— Хайде, хайде — каза Траун с лек укор и махна към касапницата около тях. — След демонстрацията на бойните ви умения каква друга бихте могли да бъдете освен мистрил? А и забележката ви за Лорардиан… — добави той с мек глас.
— Моите съболезнования.
— Благодаря — отвърна тя и с неохота наведе глава в поклон. — Не мислех, че някой друг знае или го интересува какво стана там.
— Информацията е част от работата ми — отвърна върховният адмирал.
— Предполагам — каза жената и кимна вляво от себе си.
— Какво смятате да правите с останките?
— Още не знам — каза Траун. — Кажете ми, Контрол, какво да правим с вас?
Дизра отмести очи от жената и изведнъж със закъснение осъзна, че последният пират не е бил включен в сметките. И с основание. Контрол стоеше напълно неподвижен на същото място както в началото на битката. Ръцете му бяха празни и вдигнати пред него. Бластерът не бе напускал кобура му. Лицето му не изразяваше нищо, нито страх, нито гняв.
— Поздравления, адмирале — каза той и кимна първо към Траун, след това към Тирс. — Майоре. Очаквах щурмоваци, скрити в ниши в стената. Подходът ви беше много по-изтънчен и не по-малко ефикасен — той обърна глава към жената. — Вашата поява, от друга страна, бе пълна изненада. Разбирам, че сте се промъкнали зад нас. Давам мило и драго да разбера как.
— Единственото нещо, което Мистрил може да предложи на пиратите Каврилу, е смърт — отвърна студено тя. — Посочете ми причина, поради която да не продължа с вас?
Контрол сви рамене. Дизра знаеше, че не е толкова спокоен, колкото се опитваше да изглежда.
— Вече отмъстихте за смъртта на мистрилите, загинали на Лорардиан — каза той. — Зотип бе този, който създаде проблемите. Никой от нас не можеше да направи нищо — пиратът отново погледна към имперския моф. — Пак той настояваше за отмъщение срещу вас и адмирал Пелаеон за фиаското при Песитин, ваше превъзходителство — добави пиратът. — Предлагам да оставим всичко това зад гърба си.