Тя сбърчи чело.
— Какво искате да кажете? — попита тя. — Отправихте това предложение към Зотип, не към мен. Тогава дори не знаехте, че съм тук.
— Точно обратното — тихо възрази Траун. — Прекрасно знаех, че сте тук. И ако си спомните думите ми, ще установите, че не съм назовавал нито Зотип, нито пиратите му.
Тя се взря в него. На лицето й се изписа борба, докато се опитваше да разбере дали е искрен, или я лъже. Флим бе направил още една магия… и въпреки че публиката бе предубедена към него, тя стана. Но в момента Дизра нямаше време да се наслаждава на представлението.
— Сигурен съм, че с дамата имате да обсъдите много неща, адмирале — промърмори той и направи крачка към вратата. — Бихте ли ме извинили, трябва да се върна при адмирал Пелаеон.
— Разбира се, ваше превъзходителство — каза Траун и го освободи с махване на ръката. — Може би ще отидем да продължим разговора си другаде — той вдигна вежда към жената. — Разбира се, при условие че се интересувате какво може да предложи новата ми Империя на Мистрил.
— Никога преди не сме работили с Империята — предпазливо отвърна жената, докато Дизра излизаше от стаята и затваряше вратата след себе си.
— Това беше Империята на Палпатин — напомни й върховният адмирал. — Империята, която аз предлагам да издигнем отново…
Останалата част от думите на адмирала останаха нечути от мофа, който затвори вратата след себе си и забърза по коридорите. Тайният коридор щеше да съкрати пътя, но Пелаеон не знаеше за него, а Дизра държеше да запази тайната си. Той зави покрай последната извивка и пое по главния коридор към двойните врати на кабинета си.
— Адмирал Пелаеон питал ли е за мен? — попита той постовите, които отдадоха чест и се дръпнаха настрани, за да го пропуснат.
— Не, ваше превъзходителство — отвърна единият от тях. Двойните врати започнаха да се отварят. — Всъщност той си тръгна.
Мофът спря на място.
— Как така си тръгна? — повтори той и надникна в пролуката между отварящите се врати. Кабинетът му наистина бе пуст. — Къде отиде?
— Не каза, ваше превъзходителство — отвърна постовият.
Дизра влезе в кабинета си и се намръщи, оглеждайки стаята, докато вратите се затваряха зад гърба му. Не беше логично. Защо Пелаеон и онзи мазник Дрейф си бяха тръгнали? Със сигурност не защото бяха решили да го оставят на мира. Погледът му падна върху бюрото…
Той го заобиколи с бързи крачки, като през цялото време ругаеше. Студена пот изби по челото му. „Не. Не могат.“
Но бяха. Тайното чекмедже бе разбито. Информационните чипове ги нямаше.
ГЛАВА 23
Треперещите ръце на Дизра намериха копчето на интеркома.
— Тирс, елате в кабинета ми — успя да каже той с глух глас заради блъскането на сърцето в гърдите му. — Веднага!
След това натисна копчето за постовите пред вратите на кабинета си.
— Кога си тръгна Пелаеон? — попита той.
— Преди пет-шест минути, ваше превъзходителство.
Това означаваше, че вече бе напуснал двореца и бе на път за космодрума, а столичната служба за сигурност бе пръсната из целия град, заета с безполезното издирване на Соло и Калризиан. Дизра стисна зъби. Грандиозният план, който бе изработил с толкова труд, се объркваше пред очите му. Всичко бе записано на тези информационни чипове… всичко. Кодирано, разбира се, но Пелаеон щеше да успее да го дешифрира… И тогава друга, още по-ужасна мисъл впи нокти в сърцето на имперския моф. Полковник Вермел, скрит в глухата тясна арестантска килия на станция Римсий…
За около минута далекообхватният предавател мина през всички ретранслатори до станция Римсий. А когато това стана… Тайната врата в другия край на стаята се отвори и в кабинета му влезе Тирс.
— Хванахме ги — съобщи той с мрачно доволство. — Корабът им е на док сто петдесет и пет…
— Пелаеон е взел информационните чипове — зловещо го прекъсна Дизра.
— Какво? — попита майорът.
— Информационните чипове, глупако! — изръмжа мофът. — „Мъст“, споразумението ни с пиратите на Зотип, имена и подробности от промишлено-финансовата мрежа, която използвах… всичко.
Бившият гвардеец издиша със свистене между зъбите си и хвърли поглед към празното чекмедже.
— Невероятно — каза той, сякаш на себе си. — Всъщност е проникнал в личните ви архиви. Не очаквах, че е способен на това. Сигурно идеята е била на Дрейф.
— Ще разберем подробностите на процеса — остро каза Дизра. — Какво ще правим?
— Какво трябва да правим? — сви рамене адютантът. — Нали са кодирани? Докато Пелаеон ги дешифрира…