— Вече ги е дешифрирал — прекъсна го мофът. — Поне достатъчно. Наясно е, че Вермел е на станцията Римсий.
Лицето на Тирс доби сериозно изражение.
— Откъде знаете?
— Току-що се опитах да се свържа — обясни Дизра. — Пелаеон е блокирал всички връзки със станцията.
Майорът намръщено погледна празния екран на интеркома.
— Бърза работа — промърмори той. — Много добре, адмирал е!
— Оставете това — процеди Дизра, който се тресеше от страх, гняв и безсилие. Нима бившият гвардеец не разбираше, че целият план щеше да се срине върху тях? — Трябва да го спрем. Трябва да изведем Вермел, преди Пелаеон…
— Не — прекъсна го майорът с решителен глас. — Трябва да хванем Соло и Калризиан, преди да са се качили на кораба си, и да им устроим едно представление с нашия адмирал Траун.
— Да не сте луд? — извика мофът. — Какво значение има Соло… става дума за главата ми!
— Успокойте се, Дизра — каза Тирс. Гласът му плисна като студена вода в лицето на мофа. — Няма значение какво е взел Пелаеон. Разбирате ли? Няма значение. Ние държим крайния печеливш коз: върховния адмирал Траун. Той трябва само да поеме командването и да заяви, че всичко, което сме правили, е било по негова заповед.
Дизра си пое дъх на пресекулки и гневно изгледа адютанта си с безмълвна и безсилна ярост, задето гвардеецът с такава лекота отхвърляше годините, които мофът бе посветил на начинанието. А и защото бе прав.
— Добре — процеди той. — Забравяме за Пелаеон. Какво ще правим?
— Не сте ме слушали — присви очи майорът. — Имаме номера на дока, на който са кацнали… жената мистрил Дълин е дошла с тях, скрита в един от контрабандните отсеци на кораба им. С адмирала трябва да сме там преди тях. Разбирате ли?
— Разбирам — отвърна Дизра. Едва сега мозъкът му започна да се отпуска от шока и паниката, които го бяха сковали. — Не съм дете.
— Радвам се да го чуя — студено каза Тирс. — Защото, докато сме там, ще говорите с Дълин. Разберете какво иска и какво е необходимо, за да привлечем Мистрил на наша страна.
Долната челюст на Дизра висна. Това, което знаеше за Мистрил от докладите…
— Искате да ги направите наши съюзници? Те мразят Империята.
— Трябва ни нова групировка, която да замести пиратите Каврилу — отвърна бившият гвардеец с изчерпващо се търпение. — И нямаме време да спорим по въпроса. Траун и Дълин са в библиотеката срещу апартамента ви. Идете и го сменете, така че ние да можем да стигнем до космодрума. Разбрахте ли? Мърдайте!
Рязката заповед накара Дизра да подскочи.
— Не ми говорете така, майоре — предупреди мофът. Гласът му бе смъртно заплашителен. — Никога!
— Тогава никога не се делете от мен отново, ваше превъзходителство — парира Тирс. С нищо не показа, че е уплашен от предупреждението на Дизра. — Хайде, мърдайте!
Легионът имперски щурмоваци, който Хан с опасение очакваше да види, не беше на космодрума. Нито пък зорките стражи на входа или наблюдаващите дроиди по улицата, която водеше към площадката за кацане. Нямаше въоръжени мъже и при вратата на дока им. А това само по себе бе тревожно. Много тревожно. Ландо също го усети.
— Не ми харесва, Хан — помърмори той и огледа улицата зад тях, докато приятелят му отключваше вратата. — Много е лесно.
— Така е — съгласи се бившият контрабандист, огледа се за последен път, хвана ръката на Лобот и го преведе през вратата. Промените, които Ландо направи в движение в програмата на мозъчния имплантант на биокомуникационния киборг, вероятно отклониха имперските им преследвачи от тях, но леко бяха замаяли Лобот. Ако се стигнеше до бой на рампата на „Дамата на късмета“, изобщо нямаше да им е от полза.
Тъмният коридор, който минаваше през сервизните и складовите помещения на дока, бе пуст.
— Палиш двигателите със стъпването ни на борда — каза Хан на Ландо, щом се озоваха на площадката под открито небе. „Дамата на късмета“ си бе на мястото, същата, каквато я бяха оставили. — Аз ще държа оръжията. Може би Моегид ще успее да влезе в компютъра на космодрума и ще ни осигури бърз изходен…
— Няма да се наложи — произнесе нечий тих глас зад тях.
Соло се завъртя, изваждайки бластера си. Зад тях на бетона се появи трептящата холограма на мъж в цял ръст. Мъж със синя кожа и бяла имперска униформа… Ландо издаде странен звук.
— Това е… — започна той.
Приятелят му кимна сковано. Наистина беше той. Върховният адмирал Траун.
— Моля оставете оръжията си на земята — каза адмиралът. — Предпочитам да говоря лично с вас, но съвсем разбираемо нямам желание да бъда застрелян.
— Наистина е разбираемо — съгласи се Хан, без да отхлабва хватката около дръжката на бластера.