Очите му шареха по дока. Тук някъде трябваше да има истински щурмоваци… Мъжът от холограмата се усмихна.
— Хайде, капитан Соло — успокоително каза той. — Едва ли мислите, че ще успеете да си пробиете път с бластера, както сте правили толкова пъти на толкова много системи през авантюристичната си кариера. Не искате ли да видите жена си и децата отново?
Пръстите на Хан се отпуснаха и отново се свиха около дръжката на бластера. По челото му изби пот.
— Да, това е част от идеята, нали? — каза той.
Мъжът от холограмата поклати глава.
— Разбрахте ме погрешно, капитане — отвърна върховният адмирал. — Няма защо да се страхувате от мен. Искам само да поговорим. След това вие и другарите ви ще сте свободни да си тръгнете — той кимна към Ландо. — Попитайте капитан Калризиан. Позволих му да си тръгне от звездния ми разрушител.
— Сега не е същото — напрегнато каза бившият картоиграч. — Това е тайната ви столица. Едва ли ще желаете местонахождението й да стане известно.
— Хайде, капитане! — възрази Траун. — Нима наистина смятате, че очаквам информацията за настоящото местоположение на Бастион да умре с вас? Седалището на имперската власт е било местено и преди, и то много пъти. Може да бъде преместено отново. Но явно ви трябват още доказателства.
Хан мярна някакво движение с крайчеца на окото си и вдигна поглед… На покрива на складовете заемаха позиции десетина щурмоваци с насочени към тях бластерни пушки.
Той въздъхна. Трябваше да хукнат към „Дамата на късмета“ още когато холограмата се бе появила, вместо да оставят Траун да ги оплете с приказки. Вече беше късно.
— Как ни намерихте? — попита бившият контрабандист, спусна предпазителя на бластера и го остави на земята.
— Не беше трудно — отвърна мъжът от холограмата, докато Ландо с нежелание последва примера на приятеля си и остави едрозарядния си пистолет на земята. — Наясно бяхме, че никой от вас двамата няма хакерските умения, необходими за проникване в специалните файлове. Подозирах, че използвате верпинец за целта, и инструктирах хората си да направят сканиране на тези комуникационни честоти.
— Търсили сте ехо — каза Хан и кимна. — А уж ги изключихме, преди да успеете да ги засечете.
— Не ме разбрахте, капитане. Не търсих ехо.
Изведнъж холограмата изчезна… Иззад десетината товарни колички вдясно от тях се появи самият върховен адмирал. Бялата му униформа блестеше ослепително в светлината на следобедното слънце.
Но не беше по-блестяща от бронята на шестимата щурмоваци, които го обграждаха. „Май все пак, каза си Соло, не би било добре да се втурнем презглава към «Дамата на късмета».“
— Просто търсех потвърждение, че хакерът ви е верпинец — продължи Траун, докато се приближаваше към тях. — Щом го потвърдихте, като заглушихте тези биокомуникационни честоти, трябваше само да прегледам дневниците на космодрума за кораб, който е кацнал тук осем, дванайсет или седемнайсет дни преди безпилотната сонда, която сте последвали от паршунската свързочна станция на Убикторат.
— Един момент. Не ви разбрах — каза Хан и се свъси. — Осем, дванайсет или седемнайсет дни?
Върховният адмирал се усмихна.
— Това са важни числа за верпинците — поясни той. — Не съзнателно може би, но въпреки това са дълбоко вкоренени в тях. Бе очевидно, че верпинецът е майсторът хакер в групата ви. Следователно той би трябвало да направи промените в дневниците на космодрума, за да прикрие местоположението на кораба ви. Нужно ли е да продължавам?
— Не — отвърна Хан. Студени тръпки полазиха по гърба му. На срещата им в тайното жилище в Планинската кула Ландо бе заявил, че е видял Траун. Твърдеше го и спореше независимо от всички аргументи и доказателства за противното. Тогава Хан се запита как може приятелят му да се плаши толкова лесно. Сега разбра.
— Така — каза върховният адмирал и го погледна със съчувствие, за което бившият контрабандист не даваше пукната пара. — Да минем на въпроса — той леко повиши глас.
— Майоре.
Вляво от тях иззад една купчина кашони излезе млад мъж с отличителните знаци на имперски майор на униформата. Очите му зорко наблюдаваха пленниците. В дясната си ръка мъжът държеше бластер, а в лявата — информационен чип.
— Може би си спомняте, капитан Калризиан, че при последния ни разговор — продължи Тарун, докато майорът приближаваше към тях — казахте, че ако искам да спася Новата република от настоящата й криза, трябва просто да ви дам пълния документ за унищожението на Каамас.
— Да, спомням си — отвърна Ландо. Майорът спря на метър пред него. — Казахте ми, че ще е нужно много време.