— По-малко, отколкото предполагах, както се оказа — съгласи се върховният адмирал. — Ето го.
Младият майор подаде информационния чип.
— Как така „Ето го“? — попита Калризиан и погледна така, сякаш очакваше чипът да се взриви в лицето му.
— Документът за унищожението на Каамас — простичко отговори Траун. — Ваш е. Вземете го.
Бавно, колебливо Ландо пое информационния чип.
— Каква е уловката? — попита той, след като майорът направи крачка назад.
— Няма уловка — увери го Траун. — Както ви казах и тогава, просто искам да помогна.
— Разбира се — обади се Хан. Гласът му прозвуча грубо след мекия тон на върховния адмирал. — Както помогнахте за разрушението на сградата на Обединените кланове на Ботауи ли?
Блестящите червени очи се обърнаха към него.
— Моля обяснете!
— Зад размириците на Ботауи стоеше имперски отряд — сковано каза бившият контрабандист. Застанал до него, Ландо му шъткаше да млъкне, а и той самият трябваше да признае, че да обвинява Траун в лицето, едва ли бе най-дипломатичният жест. Но залогът бяха главите им — неговата и на Лея, и той нямаше да остави Траун да се измъкне под прикритие на помирението. Особено след жертвите и разрухата, които размириците на Ботауи бяха причинили. — Намерихме пренасочващия кристал, който са използвали за ксероловия бластерен снайпер.
Надяваше се поне на леко трепване от страна на върховния адмирал при споменаването на оръжието. Траун само се усмихна горчиво.
— Да, ксеролов бластерен снайпер — каза той. — Очевидно той все още е предпочитаното оръжие от убийците и саботьорите. Но в този случай сте тръгнали в погрешна посока. Последните пет ксеролови бластерни снайпера, притежание на Империята, бяха откраднати преди шест месеца от убикторатския склад на Маркуара — очите му проблеснаха. — Ако искате да ги намерите, ви предлагам да претърсите частното имение на висшия съветник Борск Фейлия.
Хан и Ландо си размениха стреснати погледи.
— Фейлия?
— Да — потвърди върховният адмирал. — Частната му армия ги открадна.
— Не — каза Соло. Думата излезе механично от устата му.
— Това е нелепо.
И все пак… Фейлия знаеше, че Хан и Лея отиват в сградата на Обединените кланове, за да проверят истинското състояние на ботанските финанси — задача, която така и не довършиха след размириците. Траун сви рамене.
— Няма да ви убеждавам. Истината ви очаква, открийте я, ако желаете. Междувременно… — той кимна към информационния чип в ръката на Ландо. — Приятен ден, господа, и лек път.
Без да дочака отговор, върховният адмирал се обърна и закрачи към изхода. Трима от щурмоваците му го обградиха и тръгнаха с него. Останалите трима и майорът изчакаха да се скрие от поглед, обърнаха се и също си тръгнаха. След като и те напуснаха дока, щурмоваците на покрива свалиха оръжията си и също изчезнаха.
Когато останаха сами Хан се обърна към приятеля си, който го гледаше изпод вежди.
— Е, Ландо — каза бившият контрабандист, опитвайки се да овладее гласа си. Не беше от най-сполучливите му опити.
— Май ти дължа извинение.
— Остави извиненията — отвърна Калризиан, наведе се да вземе оръжията им от земята и бързо огледа празния док. — Да се махаме!
— Да — съгласи се Хан, хвана Лобот за ръката и го обърна към рампата на „Дамата на късмета“. — Да се махаме!
— Трябваше да им видите физиономиите — каза Флим, въртейки питието в чашата си. Унилият му глас контрастираше с въодушевените думи. — Бяха толкова ужасени и така се стараеха да го прикрият. Много забавно беше.
— Навярно едва сте се сдържали да не се разсмеете — кисело отвърна Дизра. — Въпросът е дали са повярвали?
— Повярваха — увери го Тирс, пъхна един информационен чип в електронния си бележник и взе следващия от купа. Само той от тримата не изпитваше никакви съмнения в представянето на Флим. — Нашият върховен адмирал бе съвършен като полирана прозрачна стомана. Дори не трепна, когато Соло му запрати ботанския командоски отряд в лицето.
— Ботанският отряд? — попита мофът. — Нашият ботански отряд? Групата на Навет?
— Успокойте се… заговори за тях във връзка с размириците в сградата на Обединените кланове — обясни майорът. — Едва ли знаят, че Навет е на Ботауи в момента.
— Надявам се, че не знаят — тихо каза Дизра. Но пък цялата схема бе описана в информационните чипове, които Пелаеон бе откраднал от бюрото му. Все пак не беше вероятно адмиралът да хукне към Корускант, за да предупреждава. — Как са разбрали, че ние стоим зад размириците?
Тирс сви рамене: