— Кой знае? Няма значение… нашият адмирал отби блестящо атаката — той погледна към Флим: — Какво беше това оръжие, откраднато от склада на Маркуара? Не си спомням да съм чувал такова нещо.
Флим отпи от питието си.
— Не си спомняте — отвърна той, — защото измислих всичко. Реших, че ще бъде…
— Измислили сте си го? — прекъсна го Дизра. — Що за глупав номер?
— Такъв, че да ми се махне Соло от главата — сковано отговори Флим. — Защо? Не го ли одобрявате?
— Не, не го одобрявам — отсече мофът. — Не отговаря на образа. Траун не си измисляше разни работи… ако не знаеше нещо, го казваше.
— Успокойте се, ваше превъзходителство — каза Тирс. Но той самият сякаш бе позагубил от въодушевлението си, когато погледна към актьора. — Трябваше да каже нещо… не можем с едната ръка да предлагаме помощ на Корускант, а с другата да организираме размирици. Поне спечели време, докато проверят думите му.
Дизра изсумтя.
— Колкото и да е малко.
— Колкото и да е малко, ще ни стигне — твърдо заяви майорът. — Гражданската война в Новата република ще започне след седмица. Тогава никой няма да се интересува от някакви размирици и откраднати бластерни снайпери — той кимна към вратата на тайния коридор. — И като стана дума за печалби, как мина разговорът ви с нашата гостенка? Ще можем ли да се възползваме от услугите на мистрил?
— Не зная — отвърна Дизра и за миг стисна уста. — Мистрил не работи за Империята… сигурно го повтори поне петнайсет пъти. От друга страна, се съгласи да се обади на една от ръководителките им, за да дойде да говори с нас. Има нещо, което искат много, но не можах да я накарам да ми го каже.
— Искат отмъщение — сериозно каза Флим. — Като всеки в днешно време.
— Отмъщение срещу кого? — попита мофът.
Актьорът сви рамене.
— В покрайнините се говори, че светът им е бил унищожен от война с човек или хора, неизвестни допреди няколко десетилетия. Парите, които Мистрил печели, като продава услугите си, все още отиват за издръжка на оцелелите.
— Как се казва светът им? — попита Дизра.
— Не зная — отвърна Флим. — Пазят го в тайна. Може би се страхуват, че онзи, който го е довел до това състояние, ще се върне и ще довърши делото си.
— Тя спомена нещо за отмъщение за Лорардиан — каза Тирс. — Може ли това да е системата?
— Нямам представа — сви рамене актьорът. — Дори не знам какво е Лорардиан.
— Как така не знаете? — попита мофът и се намръщи. — Там говорехте така, сякаш знаете всичко.
— Да си добър актьор, означава да убедиш публиката, че знаеш повече, отколкото всъщност знаеш — търпеливо обясни Флим.
— Разбира се. Забравих — намръщи се Дизра.
— Не се изпълвайте така с благородно негодувание срещу мен, Дизра — предупреди Флим. Лицето му помръкна. — Вашите набези с пиратите Каврилу срещу корабите на Новата република са същата работа. Както и свещеното ви движение „Мъст“ — добави той и премести очи към майора. — Няколко имперски агенти, които се преструват, че са голяма група недоволни граждани. Без да споменаваме цялата тази комедия с Траун. Затънали сте до гуша в подобни представления. И двамата. Не че сте имали някакъв избор при днешното състояние на Империята — той бавно се изправи от стола си. — Ще ви кажа и още нещо — добави актьорът. — Дори да се сдобиете с военната мощ, която си пожелавате, пак ще имате нужда от мен — той се удари в гърдите. — Аз единствен от вас познавам покрайнините. Кои са пиратите и наемниците, къде може бързо да се намери добър ловец на глави… Ако искате да наемете други пирати, пак мен ще трябва да попитате. Аз веднага разбрах, че Дълин е мистрил, от начина, по който се биеше.
— Не го оспорваме — каза Дизра, леко изненадан от разпалеността на Флим. — Какво искате да кажете с всичко това?
— Казвам, че ако тази Ръка на Траун се появи, може вече да нямате нужда от моята маска на Траун — остро отвърна той. — Но ще имате нужда от мен.
В продължение на няколко минути в стаята се установи тишина. Флим ядно мяташе поглед ту към мофа, ту към адютанта му, дишайки тежко. Майорът пръв наруши мълчанието.
— Свършихте ли? — меко попита той.
Флим се взря в лицето му и сякаш част от сковаността му го напусна.
— Да — промълви той. — Просто… това ще раздвижи духовете, Тирс, от Корускант до Външния ръб. Ръката на Траун няма да разбере само ако живее под земята.
— И преди ви казах, че можем да ви предпазим от него — отвърна гвардеецът. — И ще го направим. Не се притеснявайте.
— Добре — актьорът отпи голяма глътка от чашата си. — Добре.
Ландо дръпна дръжката на хипердвигателите и звездите в небето над Бастион се разтеглиха в бели линии.