— Не — отвърна Карде на Енту Ний. — Толкова сме. Вие ли ще ни отведете при Джори Кардас?
— Стига да желаете — отвърна дребосъкът и замислено погледна лицето на контрабандиста. Както и на Дайарк, през внимателно изградената фасада на безобидност се прокраднаха проблясъци от личността на истинския Енту Ний.
— Е, тръгваме ли?
Той ги поведе към открита въздушна шейна, паркирана на края на площадката за кацане. Карде забеляза, че въпреки явната изненада на Енту Ний от малобройния състав на групата машината бе само за четирима пътници. Дребосъкът майсторски се промъкна през натовареното движение и се отправи към планините.
— Какво става? — попита Шада, докато Енту Ний задминаваше една особено бавно движеща се цистерна.
— Мисля, че се подготвят маневри — отвърна той. — Военните все маневрират нанякъде.
— Колко остава до мястото, където ще се срещнем с Кардас? — попита Карде, не особено заинтересуван от програмата на Обединената въздушно-космическа флота на Ексокрон.
— Близо е — успокои го дребосъкът. — Виждате ли светлосинята сграда право пред нас… онази малко нагоре по склона? Там е.
Карде закри очи от слънчевата светлина. Поне от това разстояние въпросната сграда не се отличаваше с нищо особено. Не беше крепост, дори не беше голяма къща. След като Енту Ний напусна военния район и пое през по-малко оживената гражданска част на града, с приближаването светлосинята постройка все повече заприличваше на обикновена непретенциозна къща. Шада явно мислеше същото.
— Кардас там ли живее, или само ще се срещнем там с него? — попита тя.
Енту Ний й хвърли бърз поглед.
— Все задавате въпроси… аналитично съзнание.
— Част от работата ми е да задавам въпроси — сряза го тя. — А вие не ми отговорихте.
— Не е част от работата ми да отговарям на въпроси — на свой ред я отряза дребосъкът. — Хайде… няма смисъл да ставате нетърпеливи… още малко остава. Отпуснете се и се любувайте на пътуването.
Колкото повече приближаваха, толкова по-обикновена и непретенциозна ставаше къщата пред тях — по-малка, по-непретенциозна, по-стара и по-запусната.
— Както виждате, гърбът на къщата опира в скалата — посочи Енту Ний, докато отминаваха последните къщи на града към тучното поле, през което течеше пенест ручей. — Мисля, че първият й собственик е смятал, че така ще има допълнителен завет през зимните месеци.
— Какво е станало с лявата й страна? — попита Шада. — Да не би едното крило да се е срутило?
— Не, не е било построено — отвърна дребосъкът. — Веднъж Кардас започна да я достроява, но… е, ще видите.
Карде усети неприятни тръпки по гърба си.
— Какво искате да кажете с това „ще видите“? Какво го е спряло?
Енту Ний не отговори. Карде погледна към Шада и видя, че тя го наблюдава със странно изражение. След минута пристигнаха. Енту Ний плавно спря въздушната шейна пред някога бяла врата с олющена и избледняла от времето и немарливостта боя.
— Води ни — подкани Шада дребосъка и ловко застана между Карде и къщата. — Аз ще бъда след теб, а Карде след мен.
— О, не! — възрази Енту Ний и поклати глава с бързо нервно движение. — Само капитан Карде и аз можем да влезем.
Шада присви очи.
— Нека се изразя по друг начин…
— Няма нужда, Шада — прекъсна я търговецът на информация, заобиколи я и направи крачка към къщата. Извън центъра на групата, без нещо да стои между него и къщата, той се почувства неприятно изложен на опасността. — Ако Кардас иска само да говори с мен, така трябва да бъде.
— Не! — равно отвърна Шада, хвана ръката на Карде и физически го принуди да спре. — Енту Ний, или и аз идвам с него, или никъде няма да ходи.
— Шада, така не ми помагаш — тихо каза контрабандистът и я изгледа строго. — Ако искаше да ме убие, можеше да го направи в която и да е точка на пътуването ни. И със сигурност тук.
— Знам — отвърна тя. — Това няма значение. Тръгнах като твой телохранител и точно това ще правя.
Търговецът на информация се взря в нея. По гърба му пробяга тръпка. В апартамента в Планинската кула на срещата му с Калризиан, Соло и Органа Соло Шада бе обявила намерението си просто да дойде и да му помогне. Кога през изминалите оттогава две седмици и половина това намерение се бе превърнало в далеч по-дълбокия и обвързващ ангажимент на телохранител?