— Хайде, Карде — тихо каза Шада. — Нищо не можем да направим.
— Карде беше, нали? — попита старецът. Тънката му ръка се подаде изпод одеялата и опипа възглавницата, за да я подпъхне по-плътно под главата. — Тарон Карде?
— Талон Карде, Джори — поправи го Енту Ний. Гласът му бе на търпелив родител, говорещ на малко дете. — Да ти донеса ли нещо?
Кардас се намръщи. Главата му падна обратно на възглавницата. Очите му отново се приковаха в онова, което съзираше на тавана.
— Шем-мебал осторан се’митас Мертан аниал? — едва чуто промърмори той. — Кар-мида Давид шумидас крее?
— Старотармидиански — тихо обясни Енту Ний. — Езикът на детството му. Напоследък все по-често говори на него.
— Трипио — повика Шада.
— Пита дали Мертан е идвал днес — преведе дроидът, без този път да спомене колко вида комуникации владее. — Или любезният адмирал Давид.
— Не, никой от тях не е идвал — отвърна Енту Ний на стареца в леглото и махна на Карде да излезе от стаята. — Ще се върна скоро, Джори. Опитай се да поспиш.
Той излезе след контрабандиста и натисна копчето за затваряне на вратата.
— Да спя? — изсумтя старецът и се изкикоти. — Не мога да спя сега, Мертан. Имам много работа. Изключително много…
Вратата се затвори и милостиво прекъсна останалата част от думите му.
— Сега видяхте — тихо каза дребосъкът.
Карде кимна. Усети вкус на пепел в устата си. Толкова години…
— Откога е в това състояние?
— И защо изобщо ни доведе? — попита Шада.
— Какво да ви кажа? — отвърна Енту Ний. — Той е стар… много стар… с многобройните и разни отклонения, които възрастта носи — блестящите му очи се преместиха към Шада.
— Доведох ви, защото вие поискахте.
— Искахме да видим Джори Кардас — отвърна остро Шада.
— Онова вътре не е това, което търсехме.
— Спокойно, Шада — каза Карде. Толкова години… — Вината е моя, не на Енту Ний. Трябваше да дойда преди години — той премига. В очите му внезапно избиха сълзи. — Мисля, че остана само още един въпрос, Енту Ний. Някога Кардас имаше огромна библиотека от информационни чипове. Имаш ли представа, къде е?
— Каквото и да е направил с нея, е било много преди аз да постъпя на служба при него — сви рамене дребосъкът.
Търговецът на информация кимна. Това беше краят на надеждата им да намерят копие от пълния документ за унищожението на Каамас. Напразни страхове, а сега и напразно пътуване. Изведнъж се почувства много стар.
— Благодаря ти — каза той и извади предавателя си. — Данкин.
— Тук съм, шефе — отривисто се обади Данкин. В гласа му се усети леко напрежение. — Как върви?
— Доста безпроблемно, благодаря — отвърна шефът му, давайки паролата за преминала опасност. — Мисията ни приключи. Приготви кораба. Тръгваме веднага щом се върнем.
— Това може да се окаже малко трудно — каза Данкин. Гласът му стана суров. — Нещо се готви, шефе. Нещо сериозно. Всички кораби около нас се стягат за битка.
Карде се намръщи.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно — отвърна Данкин. — Качват на борда сандъци с ракети, артилерийски вакуумни костюми… всичко. Въоръжават и много граждански кораби.
— Рей’кас и пиратите му — тихо каза Енту Ний до Карде.
— Изглежда, някой от тях ви е проследил дотук.
Контрабандистът се намръщи. Още една част от старателно изградената въображаема картина се срина. Бе така сигурен, че Рей’кас работи за Кардас!
— Не е възможно — каза той на дребосъка. — Непрекъснато наблюдавахме гърба си.
— Не знам как са го направили, но е факт — сви рамене Енту Ний. — Според адмирал Давид цялата пиратска флота е напуснала тайната си база и е на път за Ексокрон.
— И вие сте знаели това, преди да кацнем? — попита Шада.
— Защо не казахте?
— Какво трябваше да кажа? — възрази дребосъкът. — Злото вече е сторено. Намериха Ексокрон — той махна с ръка към небето. — Всъщност това бе причината, поради която исках да ви доведа до тук от Дайарк, капитан Карде. Нямаше да могат да проследят моя кораб.
Карде свъси вежди. Сякаш му бе малка останалата вина, а сега и това!
— Колко има, докато пристигнат?
— Извинете — изпревари отговора Трипио. — Ако пиратите идват, не е ли редно да помислим за заминаването си?
— Прав е — съгласи се дребосъкът. — Но не е нужно да бързате. Трябва им най-малко още осем часа преди да стигнат Ексокрон. Може би и повече.
— Ами вие? — попита Шада.
Енту Ний сви устни.
— Сигурен съм, че ще се оправим. Казвали са ми, че Обединената въздушно-космическа флота е доста добра.