— Може би, когато става дума за случайни контрабандисти или пирати — мрачно отвърна Шада. — Но сега става дума за Рей’кас.
— Той е наша грижа — твърдо отговори Енту Ний. — Най-добре се подгответе за заминаване.
Предавателят бе все още включен, осъзна Карде.
— Данкин — каза той. — Чу ли разговора?
— Чухме, шефе — потвърди Данкин. — Още ли искаш да подготвя кораба?
Контрабандистът отмести поглед покрай Енту Ний към затъмнените прозорци на стаята. Зад тях се намираха хора, които действията му, макар и непреднамерени, бяха изложили на смъртна опасност. Което означаваше, че нямаше какво да решава.
— Да, подготви го — отговори той на Данкин, — но за битка — Карде погледна отново към Енту Ний. — Ще останем и ще се сражаваме.
ГЛАВА 25
Както винаги на борда на „Странстваща авантюра“ цареше хаос, установи Бустър Терик. Макар и този път по-различен. Хиляди работници, техници и офицери на Новата република пъплеха из всеки ъгъл на звездния разрушител. Поправяха, прибавяха, изваждаха, подобряваха и от време на време, просто за удоволствие, променяха нещо. Собствените му хора бяха изместени, избутани, заменени или просто прегазени, когато този гигантски, приличен на ранкор екип нахлу на кораба му. А около центъра му като в окото на циклон се въртеше генерал Бел Иблис.
— Още пет бойни кораба са пристигнали снощи в системата — доложи нисичък адютант с разтревожен вид, който подтичваше, за да върви в крак с генерала. Бел Иблис забързано премина покрай щирбордовия коридор номер шестнайсет, отвеждащ към съответните картечни гнезда. С дългите си крака Бустър нямаше проблем с темпото на генерала. И все пак според него Бел Иблис бе особено енергичен за този час на сутринта. — „Гневът на свободата“, „Духът на Миндор“, „Звезден воин“, „Звезден страж“ и „Отмъщението на Уелинг“.
— Добре — каза генералът и спря пред един от екраните за контрол на турболазерите. — А „Гарфин“ и „Беледийн 2“?
— От тях още няма новини — отвърна адютантът и провери в електронния си бележник. — Чух да се говори, че и „Уебли“ е тук, но до момента не се е обадил.
— Тук е — намеси се Бустър. — Поне капитан Уингър е тук… Навред са разхвърляни празни кутии от бира със следи от механичните й пръсти.
Очите на адютанта се присвиха.
— Всички пристигащи кораби трябва незабавно да се обаждат…
— Всичко е наред — успокои го Бел Иблис. — Не се притеснявайте. Алекс сигурно е искала екипажа й да разпусне, преди заповедите да ги залеят.
— Не само те се нуждаят от почивка — промърмори Бустър.
Бел Иблис се намръщи леко, сякаш едва сега забеляза присъствието на едрия мъж.
— Какво да направя за вас, Терик? — попита той.
— Просто се чудех кога работата по кораба ми ще приключи — отвърна контрабандистът.
— Почти приключихме — каза генералът. — Лейтенант?
— Основният ремонт ще завърши след дванайсет часа — потвърди младият мъж, изучавайки електронния си бележник. — Може да останат някои довършителни работи, но те могат да бъдат завършени по пътя за Ята Минор.
Бел Иблис погледна Бустър.
— Нещо друго? — попита той.
— Да — отвърна търговецът на информация. Той спря и изразително погледна адютанта.
Генералът разбра намека.
— Лейтенант, проверете проектора на прехващащия лъч на гнездо номер седем — каза той. — Уверете се, че балансовите настройки са направени изрядно.
— Слушам, сър — отвърна адютантът. Той изгледа замислено Бустър и с бърза крачка се отдалечи по коридора.
— Защо не влезем тук — предложи Бел Иблис и прекрачи прага на една врата с яркочервения знак на медицинско отделение.
— Досега не сте казали много за плана си за набега — започна Бустър, след като вратата се затвори зад тях. — Мисля, че е време да чуя някои подробности.
— Няма кой знае какво за казване — отвърна генералът. — Със „Странстваща авантюра“ ще преодолеем изнесената линия на защитата, а надявам се и главния отбранителен периметър. Останалите единици от оперативната ми част ще излязат след нас от хиперпространството и ще нападнат по петите ни. Ако имаме късмет, имперските сили ще са така заети с тях, че повече няма да ни обърнат внимание.
— Стига първия път, когато ни обърнат, да не ни видят сметката — мрачно отбеляза контрабандистът. — И какво после?
— Доколкото знам, Минор е уникален сред имперските съоръжения — каза Бел Иблис. — Има чифт разузнавателни компютърни станции, поставени в края на тръбата на коридора пътека, която се простира на около сто метра извън централната орбитална база на Убикторат.